Щом се върна в каютата си, Джейк разгледа най-напред картата.
Тя беше цветна и добре представяше релефа, но липсваха паралелите и меридианите, необходими за предварителните изчисления. Мащабът, също така, беше твърде малък. Градовете не бяха отбелязани, нито дори Сайгон. Разочарован, той я сгъна и остави встрани. „Сред Азия“, публикувана 1939 година, разделяше Азия на четири района: Япония, Китай, Индия и Средния Изток. Щом не откри в съдържанието глава върху Индокитай, той обърна на индекса. Там срещу името имаше отбелязани два номера на страница. Авторът беше посветил страница и половина на цял Индокитай. Джейк затвори презрително книгата и зачете статията за Виетнам в „Нешънъл Джиографик“. Беше писана през 1967 и цитираше от няколко военни източника изказването, че печелим войната. Е, след Тет те сигурно са си променили мнението. А може и да не са.
За да планира една атака му трябваше по-точна информация. Ще трябва да се добере до онези карти и снимки на Ханой, които Стайгър не му беше показал предишната нощ. Не се и съмняваше, че спецофицерът има достъп до по-добри материали. Значи ще има нужда както от неговото съдействие, така и от това на Коул. Но ще се съгласи ли Коул да му помогне? Той събра нещата от библиотеката и отиде да ги върне.
Пилотът срещна Коул в залата за инструктаж, където навигаторът му получаваше инструкции за нощна задача с А-6Б. Дежурният офицер им каза, че единственият свободен екипаж, обучен да лети с А-6Б е отпаднал от разписанието на полетите, защото не е направил задължителното дневно кацане на палубата.
От всеки пилот се изискваше винаги след престой на сушата да направи по едно дневно кацане върху носача, преди да кацне и нощем. Историята на това правило в живота на екипажите, подобно на повечето други правила, беше записана с кръв.
— И така, пилетата ми — каза дежурният офицер, — и двамата отивате да летите с А-6Б.
— Ехе — възрази Джейк. — Аз нямам квалификация за Б-то. Даже и не съм сядал в такова проклето нещо.
— Е, Коул е сядал, а освен вас двамата не остана никой друг, така че ще летите. Така каза Каубоя.
Коул раздвижи леко ъгълчетата на устните си в знак на уверение.
— Аз бях инструктор на Б-варианта. Ще ти кажа какво да правиш.
А-6Б беше Интрудър, превърнат в платформа за изстрелване на антирадарни ракети, или АРМ. На мястото на навигационния компютър за атака, в А-6Б имаше чувствително електронно оборудване, което засичаше вражеските радари, така че системата за насочване на АРМ-а се настройваше на честотата на радара преди изстрелването на ракетата. В ескадрилата имаше две такива специализирани летателни машини.
А-6Б можеше да носи два вида ракети, АРМ тип „Шрайк“ и АРМ стандартен тип, или СТАРМ.
Радарният оператор можеше да отклони „Шрайк“ от полета му към радара-мишена, ако изключеше радара. И виетнамците бързо бяха забелязали това. Но от ракетите „Шрайк“ така или иначе имаше полза, понеже караха врага да изключва радарите си. СТАРМ притежаваха компютър и инерциална навигационна система, които им позволяваха да запаметят разположението на радара-мишена и да долетят до целта, дори радарът да спре да работи. СТАРМ действаха убийствено безотказно и бяха много скъпи.
Докато Джейк и Коул се мотаеха с А-6Б, Сами Ландийн и Харви Уилсън щяха да кръстосват делтата на Червената река, с цел бомбардировки. Върджил дръпна Джейк в ъгъла на стаята и го инструктира върху специализираното оборудване на ракетоносача. — Що се отнася до тактиката — посъветва го навигаторът, — ние просто ще си кръжим на височина, където всеки може да ни види и ще оставим ракетите да действат. Може пък да се окаже интересно.
Наистина може и да се окаже интересно, помисли си Джейк. На излизане от залата за инструктаж Сами се присъедини към него, на път за гардеробната.
— Забеляза ли, че Заека Уилсън има назначено нощно пробно кацане?
— Ъхъ... Сигурно луната е в пълна фаза.
— Или на хоризонта се задава „Сребърна звезда“31.
Пресякоха бреговата линия на Северен Виетнам на височина осемнадесет хиляди фута, в ушите им бипкаха сигналите на няколко обзорни радара. Силният вятър беше избутал ниските следобедни дъждовни облаци на запад към планините и на небето беше останал само високият цирусов слой, който изцяло скриваше звездите. Двата бомбардировача трябваше да летят по продължение на границата още цели пет минути.
— Дай да им се попречкаме на жълтите и да им привлечем вниманието, за да могат да се промъкнат другите — каза Коул и Джейк се съгласи, защото знаеше много малко за тактическите действия на А-6Б.
31