— Недей още — каза Коул.
Джейк бутна лоста напред и задържа носа нагоре. Огнените кълба се бяха уголемили, очевидно бързо приближаваха.
— Сега! — отсече Коул.
Пилотът дръпна лоста и го задържа така, докато акселерометърът отчете 4g. Самолетът пикира и пресече отдолу траекторията на ракетите. Те бързо завиха обратно към тях, но челната ракета нямаше да успее да ги засече. Джейк ги наблюдаваше. Първата се стрелна над главите им на около половин миля от тях и избухна, вероятно взривена от разчета на земята, които бяха разбрали, че са пропуснали. Втората коригираше курса си спрямо техния, така че пилотът промени посоката и пикира още по-остро, за да увеличи необходимостта от рязка промяна в траекторията ѝ. Тъкмо започнала да завива, ракетата профуча над тях. Предупредителната светлина изгасна. Джейк насочи самолета нагоре и използва инерцията, за да се вдигне до осемнадесет хиляди фута. От „Файъркана“ все още можеха да ги засекат.
— Скок-подскок — каза Коул.
— Говориш, все едно това ти е по-забавно, отколкото гол на любимия университетски отбор.
— По-интересно е, във всички случаи. Сега, ако жълтите изстрелят едновременно четири ракети, ще им пуснем една от „Шрайк“-овете. Ако изключат радара ще загубят всички ракети, а ако не...
Джейк Графтън пресекливо пое дъх. Човек можеше да избяга от ракетите чрез промяна на височината и скоростта, за да не могат да го прехванат — както и бяха направили преди малко. По този начин самолетът заемаше такава позиция, че ракетите не успяваха да завият достатъчно бързо, за да го ударят. Но ако се вдигнеха много СА-2, промяната на височината и скоростта, можеше да не стигне, за да излъже всички. На Коул тези факти от живота във въздуха му бяха добре известни, може би по-добре, отколкото на Джейк.
— Откъде имаш толкова доверие в способностите ми? — запита пилотът.
— Имах един чичо с нос като твоя.
Сигналът на „Файъркан“ се загуби и вече само пресекливите звуци на обзорните радари нарушаваха тишината. Един „Фансонг’“ ги проследи за няколко секунди, после и той замлъкна.
Чакането е най-трудно, помисли си летецът. Чакаш за инструктаж. Чакаш катапултът да те изхвърли, чакаш да започнат да стрелят по теб. От това сигурно се е оплаквал и първият воин на тая земя, но и да го знаеш, чакането не става по лесно.
Антиракетната лампа отново засвятка. Джейк хвърли поглед към строба върху индикатора за посоката, който показваше, че радарът се намира вдясно и отзад. Бързо зави, като поддържаше същата височина и се взря в тъмата. Видя две ракети в полет, а докато наблюдаваше, се вдигна и трета. Лампичката проблясваше, пищеше и сирената.
— Три ракети — каза Графтън. В отговор получи само изсумтяване.
Пилотът задържа самолета в завой, докато ракетите смениха позициите си и се оказаха вдясно отпред, все още под него продължаваха изкачването. От земята се вдигна четвърта и се стрелна нагоре.
— Четири — каза Джейк на Коул. Навигаторът се изпъна и се огледа.
— Насочи самолета към радара и вдигни носа на петнадесет градуса — заповяда той. Пилотът се подчини и ракетите изчезнаха от поглед, скрити от носа на машината.
— Задръж така! — каза Коул.
Стомахът на Графтън се сви на топка. Това, че не виждаше ракетите, го ужасяваше. От това и от фалцетния писък на системата, сърцето му лудо се разтупа.
— Стреляй! — нареди Коул и пилотът дръпна спусъка с показалец, а с палеца натисна бутона за ракетите. Върджил му беше казал да натисне и двете едновременно и да ги задържи така за една секунда — бяха взети предпазни мерки срещу случайна стрелба по невнимание. И цяла вечност по-късно бялото огнено кълбо със свистене проблесна под дясното крило. Джейк видя как фигурата на навигатора се очерта на фона на ослепителната светлина, която се стрелна напред и угасна за частици от секундата.
— Полутоно32! — нареди Коул, щом видя, че пилотът не успя да отреагира достатъчно бързо.
Заслепен от неочаквано ярката светлина, Графтън инстинктивно бутна лоста наляво и завъртя самолета на сто и осемдесет градуса — или поне се надяваше да е така — после остро се насочи надолу. Замига бързо с очи, понеже не виждаше нищо.
— Отражателите! — напомни му навигаторът. Джейк натисна няколко пъти бутона за диполните отражатели.
Постепенно свикна с тъмнината. Започна да различава контролното табло и авиохоризонта. А сега вече разчиташе и показанията на авиохоризонта. Самолетът беше обърнат обратно, насочил нос под седемдесет градуса надолу. Антирадарната лампичка все още просветваше. Защо тия жълти още не бяха угасили радара? Той блъсна лоста напред, зави надясно и насочи носа нагоре, докато се взираше в небето за идващите ракети. Видя ги над себе си, подредени в редица. Първата беше високо и вече се насочваше надолу, но щеше да ги подмине.
32