— Има още зад нас — каза Коул.
Джейк наклони рязко надолу лявото крило и завъртя около него самолета като около ос. Погледна индикатора. Радарът, към който бяха стреляли, беше спрял да излъчва сигнали, но зад него друг насочваше още ракети. Забеляза приближаващите се светещи точици и продължи да завива, като леко отпусна носа надолу, за да не загуби скорост. Искаше му се да пикира още по-рязко, за да набере инерция, понеже се движеше само с триста възела, но сега се намираше на височина дванадесет хиляди фута и ако изстреляха по него друга ракета, щом минеше десетте хиляди можеха да го принудят да се спусне почти до земята.
Ракетите бяха на неговата височина на два часа. Тогава Джейк изправи от крена и бутна лоста напред, докато той и Коул увиснаха на коланите в безтегловност, при нулево претоварване. Описвайки парабола, той бавно отпускаше носа долу. Работата на двигателите беше по-ефикасна, защото при нулево претоварване нямаше подемна сила, а от там и индукционно съпротивление33. Скоростта бързо се вдигна до четиристотин възела. Челната ракета явно нямаше да ги улучи, но другата след нея коригираше курса си. Пилотът натисна бутона за отражателите, обърна надясно и здраво блъсна лоста напред. Ето! И втората ракета ги пропусна. Антиракетното предупреждение спря, щом втората СА-2 избухна в кълбо бяла светлина на около две хиляди фута встрани. Джейк започна да изкачва и обърна на северозапад. От внезапно настъпилата тишина по тялото му пробягнаха тръпки. Предупредителното пищене беше замлъкнало, антиракетната светлина беше угаснала, но за колко време?
Огън от зенитна артилерия проряза нощната тъма на около 15-20 мили на юг.
— Май нашите бомбардировачи са пристигнали. — каза Джейк на Коул по СПУ-то. — На тази честота ли си, Сами? — запита той по радиото. Изтри потта от челото си с ръкавицата.
— Приемам — гласът на Ландийн.
— 5-0-3? — запита той, забелязвайки нова стрелба от зенитна артилерия малко по на север.
— Тук сме — каза Заека Уилсън. Джейк чу как Коул включи микрофона.
— 5-0-6, на какво разстояние сте от целта?
— На около четиридесет мили — отговори Ландийн.
— Изкачете се на петнадесет хиляди фута и останете там за известно време — предложи навигаторът. — Ще ви използуваме за стръв. — Ландийн натисна бутона на микрофона си в знак, че е разбрал.
Е, помисли си Джейк, не служим ли всички ние за стръв.
— Ако стрелят по Ландийн от Ханой — каза Коул на Графтън, — ще изстреляме СТАРМ-а веднага, щом видим първата ракета. Там има едно място, което се обажда от време на време и аз съм настроил СТАРМ-а на неговата честота.
Ако имаха късмет, стандартната ракета щеше да се закове в курс към този „Фансонг“ дори да изключеха радара, преди тя да го е достигнала.
Ако имаха късмет.
Графтън се издигна на осемнадесет хиляди фута и намали режима на двигателите на 90 процента. Някъде трябваше да спестят малко гориво. Насочи самолета към Ханой и се заизкачва още за сметка на скоростта. Потенциалната енергия от набраната височина винаги можеше да обърне в скорост, просто като пикира.
— Качвай с не повече от пет градуса — посъветва го Коул. Фойерверкът на зенитната артилерия отдолу указваше движението на Сами през тъмното пространство. Кога ли ще изстрелят нова СА-2? Джейк отново изтри вежди с облечен в ръкавица пръст.
— Братче, как само се забавляваме — промърмори той. Коул го погледна. — Морган обичаше да казва така — обясни Джейк.
— Ето! — посочи Върджил. Пилотът видя малката светеща точица отпред и вдясно. Този път затвори очи, щом натисна бутоните върху лоста. Чу свистенето на възпламеняващата се ракета и усети зад клепачите си яркото огнено кълбо на СТАРМ-а. От изстрелването на първата вражеска ракета бяха изминали може би три секунди.
— След вас върви една СА-2, а ние пуснахме СТАРМ — каза Коул на Ландийн. — Останете на височина петнадесет хиляди колкото можете повече — Навигаторът още не беше доизрекъл думите си, когато се вдигна втора СА-2 и полетя по дирята на първата. Върджил погледна прибора върху контролното табло и уведоми пилота:
— Управляват ги.
Тяхната антиракетна система мълчеше, понеже радарът „Фансонг“ не насочваше ракетата по тях.
— Остани така още малко, пиленце — прошепна Коул по СПУ-то. Джейк знаеше, че той всъщност говори на вражеския радарен оператор, който седеше в полутъмния фургон и наблюдаваше върху дисплея светещата точка, представляваща Дявол 506. Само още няколко секунди и...
33