Излязоха от пикирането на височина две хиляди и Джейк насочи носа нагоре. Стабилизира изкачването на двадесет градуса и зачака Коул да приведе ракетата в готовност. Приборната им скорост падна под четиристотин и осемдесет възела, после под четиристотин и шейсет.
— Хайде, смахнато копеле! — изкрещя Джейк на Коул. — Давай да стреляме и да се омитаме от тук преди тоя МиГ да разбере накъде обърнахме!
— Само секун... Готови... Огън!
Джейк чу сигнала на „Фансонга“-а в слушалките си, в същия миг, в който последната ракета СТАРМ се възпламени под дясното крило и се стрелна напред като ослепителна огнена ивица. Отново бяха в опасност, освен ако пилотът на МиГ-а не беше сляп. Графтън рязко зави надясно и се насочи към брега.
— Блек Ийгъл, тук Дявол 5-1-1 — каза Коул по радиото. — Зад нас се е залепил един бандит. — Така наричаха вражеските самолети — Изпратете патрулната двойка. И си размърдайте задниците по-бързо!
Джейк беше на пет хиляди фута с петстотин и десет възела, когато отново чу сигнала на коническия обзорен радар. МиГ-ът се намираше вдясно и на четири часа. Трябваше да се спусне надолу, близо до повърхността. Вражеският самолет се приближаваше под ъгъл и нямаше да му остане време да завива.
— Дявол, тук Мустанг. Идваме! Съобщете местонахождението.
— На тридесет мили на юг от фара, петнадесет мили навътре в сушата — каза Коул.
Джейк настрои последния „Шрайк“ на необходимата честота и натисна бутоните. Ракетата излетя и се насочи надолу. Сега вече създаде една истинска лъжлива мишена за МиГ-а, а не само като тази от диполните отражатели. Натисна копчето за аварийно освобождаване на товара, намиращо се над лоста за колесника. Празните ракетни пилони, заедно с подвесния резервоар се откачиха с приглушен звук и полетяха надолу.
МиГ-ът бързо се приближаваше отстрани. Две хиляди фута над земята.
— Дявол, не го оставяйте да се изплъзне!
— Натикай си го! — изкрещя Графтън и като дръпна рязко ръчките назад и включи въздушните спирачки, заби носа надолу.
Една ракета се стрелна отпред и отгоре. Той дръпна лоста назад, за да избегне земята. Когато обаче понечи да увеличи отново режима на двигателите, ръчките не помръднаха. В следващия миг всичко в кабината угасна.
Света Майко! Без да иска беше преминал фиксаторите34 за малък газ на ръчките и беше изключил двигателите. Въздушните спирачки все още бяха отворени, но със загубата на електрическа мощност те щяха да се приберат. Той отчаяно опипваше зад себе си за лоста на аварийния генератор — турбината задвижвана от вятъра. Трябваше му електричество, за да запусне отново двигателите.
Къде ли е той? О, Господи, не!
В тъмнината пръстите му попаднаха върху лоста и той го дръпна със силата на обречен.
Лампите отново светнаха. Лявото крило беше наведено надолу. Той го хоризонтира.
Двеста и петдесет възела! Натиснат с палец бутона за авариен запуск, Джейк придвижи ръчката на левия двигател напред. Крилата са хоризонтално, 400 фута. На сигналното табло замигаха предупредителни светлини: и за генераторите, и за горивото, и за маслото. Все едно коледна елха. Без шума на двигателите, пилотската кабина беше тиха като гроб.
— Запалвай се! — изкрещя той на непокорната машина и хвърли поглед към аварийния жироскоп. Ако прекъсвачът на аварийните свещи беше гръмнал, двигателят никога нямаше да се включи. Прекъсвачът се намираше на едно табло, близо до лявото му стъпало, но пилотът нямаше време да го провери. Държеше бутона за запалването постоянно натиснат. Двеста и десет възела. При това тегло, без задкрилки, загубили мощност, те сигурно щяха да прекратят полета при скорост сто и осемдесет възела.
Двигателят запали с ясно доловим стон. Агонизиращо бавно, цифрата на оборотите се вдигаше към шестдесетте процента малък газ. Исусе Христе! Ето ги!! Шестдесет процента! Придвижи лявата ръчка напред, до упора и започна запуска на десния двигател. Циферблатът показваше сто деветдесет и пет възела.
— Само на сто фута сме — предупреди го Коул. Джейк отново хвърли поглед към скоростомера. Заковал е на сто деветдесет и пет. Оборотите на левия двигател все още нарастваха към осемдесет и пет процента. Дръпна леко лоста към себе си и тримува. В момента, когато левият излезе на максимален режим, температурата на десния тръгна.
Когато и двете ръчки за двигателите бяха бутнати докрай, той включи генераторите. Антирадарните индикатори бяха тъмни. В слушалките не се чуваше нищо. Светлините на сигналното табло бяха изгаснали. Двеста и петдесет възела, скоростта се вдигаше.
— Блек Ийгъл, тук Дявол, „на вода“ сме — съобщи Коул.
— Къде бяхте? Не отговорихте, когато ви виках.
34