— Те са съгласни, че едно по-сериозно присъствие в нашата реалност ще е най-малкото катастрофално — продължи Магнус. — Затова ще се помъчат да научат какви защити сме задействали, когато открихме складираните в пещерата талнои.
— За жалост не мога да кажа нищо ново — допълни Накор, самопровъзгласилият се комарджия, който отказваше да признае, че е магьосник, и направи пауза, за да подбере думите си. — Нашите момчета и момичета — така наричаше останалите магьосници на острова — се опитват усилено да проучат нещата. Единствената добра новина е, че май открихме начин да си осигурим командването на талноите, ако се стигне до сблъсък с дасатите.
— Е, поне това е нещо — намеси се Пъг. — Десет хиляди талнои под наше командване е сериозна сила — преглътна мисълта, че срещу стотиците хиляди под командването на дасатите няма да са кой знае колко. — Мисля, че е в наш интерес да разберем как са останали скрити толкова дълго. Тоест ако и ние успеем да останем скрити от дасатите, ще сме постигнали целта си. Сега за другата ни задача: да открием Лесо Варен.
— Имаме ли представа къде може да е избягал? — попита Миранда.
— Агентите ми дебнат за всичко по-странно, свързано с магия.
Миранда присви очи.
— И преди се е спотайвал с години.
— Мисля, че този път няма да чака толкова — продължи Пъг. — Знае, че сега има нещо важно, макар да няма представа какво е талноят и как би могъл да го използва. Ако не друго, поне ще иска да ни лиши от нещо толкова могъщо. Миналогодишните атаки срещу острова и Елвандар доказват, че е станал по-дързък и е изоставил предпазливия подход. Появи се отново съвсем малко след като поредното му тяло бе убито от Талвин Хокинс. Предполагам, че съвсем скоро ще чуем за него отново.
— Пъг, какво не ни казваш? — попита Росенвар.
Пъг се усмихна. Беше избрал Росенвар точно заради острия му инстинкт и добрата интуиция, с която често налучкваше верните отговори.
— Нищо съществено. Просто няколко кошмара и лоши предчувствия.
— Никога не подценявай сънищата си, Пъг — обади се Юскаван. — Моят народ вярва, че части от съзнанието непрекъснато работят. Сънищата са начинът, по който тези части комуникират, преди да се породи ясна мисъл, особено ако са намесени силни емоции. Расите ни не са толкова различни, а умовете ни работят по сходен начин.
Магнус погледна към чуждоземния магьосник и Пъг почти прочете мислите му. Малцина, сред които той, Миранда и Магнус, можеха да издържат изпитанията, на които се подлагаше послушник в ордена на Юскаван. Умовете на салаванците бяха много по-сложни от човешкия, въпреки че Юскаван твърдеше, че това било само защото те били по-древна раса.
— Прав си — съгласи се Пъг. — Боя се, че сънищата ми може да са предизвестие за предстоящо бедствие. А може и просто да са породени от притесненията ми от дасатите.
— Татко, трябва да се приготвим, все едно ще ни нападнат — каза Магнус.
— Знам — Пъг изгледа един по един членовете на Конклава. — Изпратете вест до агентите ни във всички дворове. Искам да знам за всяка амбиция, заговор и интрига, която може да ни е от полза. Ако се наложи, ще подкупваме и заплашваме, за да си осигурим помощ при евентуален конфликт.
Пъг замълча за момент. Спомняше си Войната на разлома. Дванадесет години цураните бяха нападали Кралството, а Квег, Свободните градове, Велики Кеш и останалите държавици бяха наблюдавали с очакване да нанесат собствени удари.
— Ако дасатите се появят, трябва да разполагаме с приятели по високите места, за да сме сигурни, че всяка държава ще се намеси без значение къде ще е нашествието.
— Татко, това ще се получи, ако врагът удари в Триагия — намеси се Магнус. — Всички монарси на континента имат някакво чувство за уязвимост и в случай на извънземна атака ще се обединят. Но какво ще стане, ако нашествието е на някой безлюден бряг сред Островите на залеза или в степите на Новиндус, или на платото Винет?
— Тогава задачата ни ще е по-трудна — Пъг огледа членовете на съвета, отделяше по няколко мига на всеки. Миранда изглеждаше загадъчно. Тя често поддържаше собствен съвет и вземаше нещата в свои ръце. През годините се бяха карали неведнъж, защото тя бе изпращала агенти в разрез с неговите заповеди. Той се усмихна леко. Докато жена му бе намесена, не можеха да го обвинят, че управлява съвета на Конклава на сенките. Тя кимна и също се усмихна и Пъг разбра, че този път са в пълно съгласие.
Лицето на Росенвар бе червендалесто, което се подчертаваше още повече от вече побеляващия му рус перчем.