— Според мен — каза той — ще ни е от полза да пуснем няколко слуха.
— С каква цел?
Магьосникът от Салматер се усмихна и Пъг си спомни как го бе срещнал — в една кръчма, където Росенвар раздаваше съвети и правеше дребни заклинания на всеки, който го почерпи. Най-откровено шарлатанство. Откакто бе дошъл на острова, поне се държеше относително трезвен.
— Слуховете са чудесно нещо, когато са добре насочени — продължи Росенвар. Гласът му беше ръмжащ, сякаш излизаше дълбоко от гърдите и бавно си проправяше път нагоре. — Пъг, виждал съм цели градове да вярват в най-идиотски слухове. Владетелите не вярват на официалните доклади и свидетелите, но един сочен слух… направо се разтичват като пилци в буря.
Пъг се засмя. Обичаше начина на изразяване на Росенвар.
— Добре, какви слухове?
Росенвар спря да се усмихва.
— Казват, че херцог Ерик е болен и скоро ще почине.
— И аз така чух — потвърди Пъг.
— Той е последният — добави Миранда.
Пъг знаеше какво има предвид. Ерик беше последният оцелял от отряда освободени затворници на Калис, който бе тръгнал към Новиндус в началото на Войната на студенокръвните, и единствен все още служеше. И много добре знаеше какво означава далечна заплаха.
— Значи да започнем от Крондор?
— Изглежда разумно — отвърна Росенвар. — Знам двама разпространители на слухове с високопоставени клиенти сред благородниците. Ако подхвърлим нещо леко, за да не предизвика паника, но достатъчно, че да накара лорд Ерик да предупреди принца… ще е добро начало.
— А ако Островното кралство приеме заплахата сериозно, ще го направи и Велики Кеш — обади се Магнус.
— А пък щом Кралството и Кеш започнат да организират защитата си, ще ги последват и по-малките държави — добави Миранда.
— Но няма да успеем да ги задържим нащрек за дълго — каза Росенвар.
— Да, ще ни е нужно Ерик да издържи още малко, за да може схемата да проработи.
— Ще отида в Крондор — намеси се Накор — и ще го пооправя за известно време.
Пъг кимна. Накор беше пътувал с Ерик и Калис из Новиндус, когато се сражаваха с Изумрудената кралица, и старият херцог му вярваше безрезервно.
— Росенвар, искам да координираш къде и кога ще започнат слуховете. Имаме агенти във всяка по-важна столица на Мидкемия. Искам да съм сигурен, че работите ще тръгнат плавно, без да предизвикваме масова истерия.
— Разбрано — отвърна магьосникът и се изправи. — Ще нахвърляме списък с идеи, който да изправи владетелите на нокти.
Пъг се обърна към Юскаван.
— Искам имената на най-добрите ти ученици. Може да се наложи да ги пратим по задачи.
Чуждоземният магьосник кимна и тръгна с Росенвар. Пъг, Миранда, Накор и Магнус останаха сами. Пъг погледна големия си син и попита:
— Къде е брат ти?
— В Звезден пристан. Несъмнено се е задържал за празника.
— Искаш да кажеш, че е с онази вдовица — поправи го майка му.
Пъг сви рамене.
— Любима, остави го да се позабавлява. Точно сега не ни трябва, а съм сигурен, че си изкарва приятно.
Магнус погледна към майка си.
— Да го намеря ли, или да се връщам на Келеуан?
Миранда се обърна въпросително към съпруга си.
— Нито едното, нито другото — каза Пъг. — Иди на Новиндус и продължи работата на Накор с талноите. Великите магьосници на цураните ще изкарат и без теб. Щом Накор се върне от Крондор, ще го пратя да те смени и тогава ще отидеш на Келеуан.
— Не чупи нищо, докато ме няма — ухили се Накор.
Магнус се усмихна сухо и кимна. После извади от робата си малка златна сфера, натисна нещо по нея и изчезна. Миранда застана зад съпруга си и го прегърна.
— Притеснен си.
— Винаги съм притеснен.
— Не, този път е различно. Усещаш ли нещо?
— Мисля, че знам какво ще й отговориш — намеси се Накор. — Ще отида в Крондор, за да се уверя, че херцогът ще живее достатъчно, за да ни помогне. Вие двамата трябва да си говорите по-често. Наистина — вдигна раницата и тоягата си и изчезна.
Пъг затвори за момент очи, после отговори на жена си:
— Да, усещам нещо. И то расте. Не съм сигурен как да го нарека, но е по-силно от нормално предчувствие.
— Предусещане?
— Сънят ме тормози, любима. Усещам, че нещо се приближава и че когато се появи, борбата ще е по-ужасяваща от всичко, пред което сме се изправяли.
— Като се има предвид какво сме виждали, това не звучи никак добре.
— Веднъж с Томас се изправихме пред Господар на ужаса. Победихме го, въпреки че ни костваше много. А в Сетанон едва удържах Велик дракон, с цялата й мощ и магия.
— Но Ужасът е идвал от долните нива, докато дасатите са само от второ. Едва ли са много по-опасни от хората.
Пъг хвана ръката й.