— Ще можеш — ухили се Накор.
Ерик се усмихна. Комарджията виждаше как цветът се връща по бузите му. Преди малко бе осемдесетгодишен старец на прага на смъртта, а сега приличаше на жилав мъж на не повече от шестдесет.
— Трябва да тръгвам. Изпий останалото — Ерик се подчини и му върна празната колба. Кльощавият комарджия извади друга. — Скрий я някъде. Изпий половината след седмица, ако не се чувстваш достатъчно добре. А ако искаш да се почувстваш прекрасно, изпий и другата половина след още една седмица. Бих ти оставил и още, но ще е трудно да обясниш на принца защо изглеждаш по-млад от него. Добре, че беше рус, защото иначе хората щяха да забележат, че косата ти не е толкова сива като преди.
Вратата започна да се отваря.
— Трябва да тръгвам, Ерик — Накор се шмугна зад завесата.
Ерик знаеше, че прозорецът е затворен, но дребосъкът бе изчезнал.
Кралският хирург и скуайърът влязоха и зяпнаха от изумление, като видяха, че херцогът седи в леглото.
— Ваша светлост! — възкликна лечителят.
— Да, Рослър?
— Сър? — попита опуленият скуайър.
— Какво зяпаш?
— Ами… вас, ваша светлост.
— Можеш да престанеш.
— Ама…
— Знам — прекъсна го Ерик. — Не мислехте, че ще изкарам нощта. Само че вече съм по-добре.
— Очевидно, ваша светлост. Ще позволите ли да ви прегледам?
Ерик изчака търпеливо да проверят пулса и дишането му, но когато докторът се опита да огледа цвета на очите му, го избута и се надигна.
— Трябва да отида до тоалетната.
— Ваша светлост, веднага ще ви донеса гърнето — обади се скуайърът.
— Не тази вечер, Самюъл. Мога да отида и сам.
Двамата невярващо загледаха как Ерик става и отива към вратата на тоалетната. Когато я затвори зад себе си, зашеметеният лекар и ухиленият скуайър се спогледаха с удивление.
3
Пътуване
Момчетата изстенаха.
Калеб погледна през рамо. Беше ги метнал на каруцата и бе напуснал Звезден пристан на зазоряване, след като се сбогува с Мари.
Зейн първи дойде в съзнание, примигна като зашеметен бухал и се опита да стане. Това се оказа голяма грешка, защото му докара световъртеж, а стомахът му се надигна. Едва успя да се наведе през канатата, за да повърне.
Калеб дръпна юздите, но докато успее да спре каруцата, и Тад се беше присъединил към доведения си брат в болезнените прояви на махмурлука.
Калеб скочи от капрата и грубо издърпа момчетата на тревата. И двамата имаха жалък вид. Пребледнели и запотени. Очите им бяха зачервени, а дрехите — омачкани и мръсни.
— Станете и елате с мен.
И без да проверява дали го следват, се обърна и бавно тръгна по нанадолнището. От ръмженето зад себе си разбра, че все пак го следват.
Стигнаха до малко дере с трева до кръста и той им махна да минат пред него. Двамата продължиха с препъване напред. Зейн газеше, без да гледа, а Тад разделяше тревата пред себе си с ръце.
В следващия миг Зейн с изненадан вик изчезна от поглед. Тад едва се удържа да не падне от високия почти два метра бряг на потока. Докато гледаше как Зейн подава глава от водата, усети ботуша на Калеб в задника си и след секунда вече летеше да се присъедини към брат си.
— Измийте се. Миришете като под на кръчма — Калеб им подхвърли калъп сапун. — Няма да ви смъкне кожата като сапуна на майка ви, но ще свърши работа. Изкъпете се и изперете дрехите, всичко. После елате при каруцата.
Двете момчета започнаха да се събличат, мръщеха се.
— Пийнете и вода. Ще ви помогне да се освестите — Калеб се обърна и тръгна, но не можа да се сдържи да не подвикне през рамо: — Само гледайте да не пиете от сапунената.
Върна се до каруцата и зачака. След половин час двамата се появиха с мокрите си дрехи в ръце.
— Прострете ги на каруцата да изсъхнат.
Двамата голи младежи трепереха от хладния сутрешен въздух. След няколко минути Калеб посочи един малък сандък до седалката на коларя.
— Вътре има сухи дрехи.
— Никога не съм се чувствал толкова зле след пиене — каза Тад, докато се обличаха.
— Несъмнено — съгласи се Калеб. — Уискито носи тежък махмурлук.
— Защо ни напи? — попита Зейн, докато навличаше чиста туника.
— За да не се налага да ви пребивам, за да напуснете Звезден пристан.
Двамата сякаш чак сега се събудиха и се огледаха.
— Къде сме? — попита намръщено Зейн.
— На път към Яр-Рин, а след това към Джонрил.
— Защо пък Джонрил? — намръщи се и Тад.
— Защото майка ви не харесва как се развивате в Звезден пристан и ме помоли да ви взема с мен — той им махна да продължат с обличането. — Двамата сте безделници, откакто мина Избирането преди две години.