— Първото правило — каза Калеб и се наведе да вдигне оръжието от земята — е да не изтърваваш меча.
— Заболя ме — оплака се Тад и заразтрива ръката си.
— Не толкова, колкото ако използвах истинско оръжие. Макар че и тогава нямаше да те боли дълго, защото вече щях да съм те изкормил — той подхвърли меча на Зейн, който го улови сръчно. — Браво. Бърз си и имаш стабилна ръка. Да видим дали ще повториш грешките на Тад.
Мечът в ръката на Зейн сякаш бе жив и смъртоносен. Беше по-тежък, отколкото очакваше момчето, и имаше странен баланс. Зейн раздвижи леко китката си в различни посоки.
— Правилно — каза Калеб и заобиколи огъня, за да застане срещу него. — Свикни му. Нека да стане естествено продължение на ръката ти.
И внезапно замахна с пръчката, за да удари Зейн по ръката, както бе ударил Тад, но момчето извъртя китка и успя да парира.
— Много добре — каза Калеб и отстъпи. — Май имаш талант. Къде си го научил това?
— Не съм — Зейн се ухили и отпусна меча. — Просто се пазех да не ме удариш.
Калеб се обърна към Тад.
— Видя ли как го направи, Зейн?
Момчето кимна.
Калеб се приближи до Зейн и хвана китката му.
— Като я завъртиш така, най-ефективно ползваш силата на ръката и енергията й. Някои мъже използват цялата си ръка, чак до рамото, и понякога това се налага за париране, но принципно колкото по-малко сила влагаш отначало, толкова повече ще спестиш за после.
— Калеб, колко продължава една битка?
— Повечето са кратки, Тад. Но ако двамата противници са равностойни, може да се проточи и тогава ще зависи от издръжливостта. А ако си в голяма битка, щом убиеш някой, насреща ти ще изскочи друг.
— Нещо не ми допадат битките — измърмори Зейн. — Май е по-добре да си намеря наистина бърз кон.
Тад се засмя.
— Това не е лош поглед върху нещата — отвърна Калеб.
След още няколко минути прекратиха тренировката и се приготвиха да легнат под каруцата.
— Аз ще поема първата стража. После ще събудя Тад, а след това е Зейн.
— Стража ли? — опули се Тад. — Досега не сме стояли на стража.
— Бяхме близо до Звезден пристан — Калеб се огледа, сякаш искаше да прецени дали нещо не дебне в мрака. — Оттук до Яр-Рин е по-малко цивилизовано. Навлизаме в Долината.
Долината на сънищата беше безкраен низ от ферми, градини и села, разположени покрай многобройните потоци, които извираха от Звездните стълбове. Регионът беше причина за конфликт между Кралството и Велики Кеш от повече от век. И двете страни изпращаха свои патрули, но според официалната спогодба кралските не слизаха много на юг, а кешийските не ходеха много на север. В резултат регионът се бе напълнил с разбойници, бандити и наемнически отряди. Често се случваше да нападнат някой град или да изгорят цяло село. Ако нещата станеха твърде неконтролируеми, едната страна си затваряше очите, а другата изпращаше армия, за да се справи с проблемите.
Зейн се огледа, сякаш очакваше опасност зад всяко дърво. Тад не беше толкова убеден.
— Че какво ще искат бандитите от празна каруца?
— Биха взели всичко, което може да се продаде. Хайде, време е за сън.
Калеб пое първата стража. Нощта течеше и той на два пъти се надигна да види дали момчетата са заспали на своя пост. И двамата бяха, и той ги разбуждаше с укор, като обещаваше да не каже на другия за издънката.
До третата нощ момчетата вече бяха нащрек и Калеб можеше да спи спокойно до зазоряване.
— Още една нощ на открито, момчета. Утре към обед ще стигнем Яр-Рин — каза Калеб. Каруцата все така подскачаше по пътя.
Момчетата кимнаха без ентусиазъм. Неколкодневното пътуване си бе казало думата — и двамата бяха натъртени и схванати от непрестанното друсане по това, което минаваше за пътища в този край. Заради постоянния конфликт нито една от нациите не си правеше труда да ги поддържа. Понякога от градовете изпращаха работници, ако се окажеше, че търговията е застрашена, но това се случваше изключително рядко.
Затова често се налагаше момчетата да се държат, за да не изпаднат от каруцата.
— Направо не спирай, Калеб — каза накрая Тад. — Карай направо. Предпочитам да спя в конюшня, отколкото да се друсам още един ден в тази каруца.
Както и предполагаше Калеб, пътуването ги бе направило по-склонни да се научат да яздят. Вероятно щяха да намерят три свестни коня в Яр-Рин и след няколко дни щеше да ги боли на други места, но със сигурност щеше да им допадне повече.
В момента леко се изкачваха, защото фермерският регион бе отстъпил пред гористите хълмове. На юг, вдясно от тях, се издигаха Звездните стълбове, планинската верига, която маркираше абсолютната граница на империята Велики Кеш. Яр-Рин се намираше в подножието на източните склонове, в красива долина, която отделяше планината от огромната гора, известна като Зелени предели.