Но най-важният плюс в достигането на Яр-Рин беше в това, че щяха да напуснат ничията територия и да влязат във Велики Кеш. Калеб беше решен да потърси къде да чиракуват момчетата и да се върне при семейството си на Острова на чародея. Не че толкова му се искаше да ги води в Кеш, но в Кралството имаше още по-малко възможности за тях. От около две години в търговията имаше спад, който бе довел до обичайните кризи, джебчийски банди в градовете, увеличение на кражбите, покачване на цените.
Изведнъж Калеб дръпна юздите на конете.
След един завой се бяха озовали на малко било, а пътят се спускаше в една сенчеста долчинка. Дърветата бяха надвиснали от двете му страни и създаваха някак заплашителна атмосфера.
— Какво има? — попита Тад и се надигна да надникне над рамото на Калеб.
— Струва ми се, че мярнах нещо сред дърветата отсреща.
Зейн се изправи и заслони очите си с длани.
— Свали си ръцете, Зейн. Не искаме да разберат, че сме ги забелязали.
— Кои? — попита Тад.
— Тия, които ни дебнат.
— Какво ще правим? — прошепна Зейн.
— Не мисля, че ни чуват — отвърна сухо Калеб.
— Защо не изчакаме тук? — предложи Тад.
— Тогава те ще дойдат при нас — каза Калеб и плесна конете с юздите.
— А защо не обърнем? — попита Зейн притеснено.
— Защото тогава ще са сигурни, че имаме нещо ценно — конете започнаха да се спускат по склона. — Слушайте внимателно. Аз съм колар, а вие сте мои помощници. Доставили сме стока в Звезден пристан от търговското предприятие „Майджес и Зейгон“.
— „Майджес и Зейгон“ — повтори Тад.
— Стоката е била платена предварително и сега връщаме каруцата в Ядом.
— Ядом — откликна Зейн.
— Защо е тази история? — попита Тад.
— Защото ако помислят, че крием злато, ще ни убият веднага. А ако решат, че сме прости колари, може да ни пуснат да стигнем до Яр-Рин пеша.
— Пеша ли? Защо?
— Защото ще вземат каруцата, конете и всичко, което решат, че е ценно.
— Ще им позволиш ли?
— Единственото, което може да загубя, е мечът ми, а мога да си купя нов — каруцата стигна дъното на долчинката. Пътят пресичаше малко поточе, чиито камъни предизвикаха още една тежка доза друсане.
— Ами ако не се вържат? — попита Зейн, когато започнаха да катерят склона.
— Тогава ще извикам „бягайте“ и тичате в гората. Колкото се може по-бързо и се спускате обратно надолу. Няма да ги изпреварите, ако тичате нагоре. Като стигнете дъното, следвате потока на юг, а на зазоряване ще откриете една пътечка, на още миля на юг. Тя излиза на този път, на пет мили от Яр-Рин. Отивате в „Спящият петел“ и намирате Макгрудър. Кажете му какво се е случило и правете каквото ви нареди — Тад понечи да попита нещо, но Калеб го спря. — Сега тихо. Оставете ме аз да говоря.
Когато стигнаха билото, Калеб спря конете. Слънцето вече се бе скрило и пътят пред тях приличаше на тунел заради спускащите се сенки. Калеб зачака. След секунди иззад едно дърво излезе мъж.
— Добър ден, пътниче — усмивката му бе студена. Говореше кешийски с акцент от Кралството.
Беше набит и с мърляви дрехи — кожени панталони, някога скъпа бродирана риза, натруфен син колан и елече от черна кожа. Косата му бе скрита под червена кърпа, а на ушите му висяха две златни обеци. На дясното му бедро висеше меч, а на лявото две ками. Когато се усмихна, момчетата видяха, че му липсват предните два зъба.
— Малко е късничко за път, а?
Калеб отвърна спокойно:
— Решихме да се понапънем, за да стигнем една поляна на около миля оттук. Има вода и е добра за лагер.
— И преди ли си минавал по тия места?
— Много пъти. Затова ме наеха за тази работа. Какво да сторя за теб, страннико?
— Това е въпросът, нали? Какво да сториш за мен?
Калеб въздъхна, сякаш бе имал такива срещи и преди.
— Празни сме. С чираците ми закарахме едни стоки до Звезден пристан. Предплатени, така че не носим злато. Имам кесия с два сребърника и няколко медни монети, и дрехите на гърба си.
Иззад дърветата се появиха и други мъже. Водачът на бандитите се обърна към Зейн.
— Момче, откъде карахте товар?
— От Ядом — отвърна Зейн тихо, докато наблюдаваше как останалите четирима, един от които с арбалет, ги заобикалят. — От „Майджес и Зейгон“… — щеше да каже „склад“, но се сети, че Калеб не е уточнявал точно за какво предприятие става дума. Остави думите си недовършени, все едно си беше изкарал акъла от страх, което общо взето бе така.