— Това е лудост. Можеше да загубя и двамата си синове — намеси се Миранда.
Магнус присви сините си очи.
— Обучихте ме добре. Не се подведох по илюзията и я предизвиках да се промени. Срещнахме се в Павилиона на боговете.
Пъг и Миранда се спогледаха.
— Бих рискувал всичко, за да спася брат си — Магнус видя недоволното изражение на майка си и продължи: — Знам, че се притесняваш и за двама ни, но нали останахме живи.
— Факт, който трябва да обсъдим — каза Пъг. — Накор?
— Ще ти кажа каквото знам — отвърна дребният мъж с усмивка и посочи момчетата. — Първо да се оправим с тях.
Пъг се обърна и въпреки че бе говорил с Тад и Зейн само преди няколко минути, сякаш ги съзираше за първи път.
— Та кои бяхте вие?
— Аз съм Тад. Това е Зейн. Ние сме от Звезден пристан.
— Защо бяхте със сина ми? — попита Миранда.
Тад започна да разправя за празника и как се бяха събудили в каруцата. Разказът беше малко накъсан, но сравнително точен.
— Значи не сте чираци на Калеб? — попита накрая Магнус.
Тад и Зейн се спогледаха виновно.
— Никога не сме се представяли за негови чираци.
— Макгрудър го каза.
Тад сви рамене.
— Калеб ни водеше към Яр-Рин и след това към Кеш, за да ни намери занаят. Ако не успееше там, щеше да ни заведе в Крондор. Правеше го по молба на майка ни.
— Вече знаете повече, отколкото трябва, само от това, което сте чули и видели за един ден — каза Пъг. — Трябва да помислим какво да ви правим. Междувременно можете да си починете. Накор, намери им стая и после ела да поговорим.
Накор кимна и махна на момчетата да го последват. Тад и Зейн тръгнаха послушно след него.
— Аз съм Накор и съм комарджия. Знаете ли игри с карти? — братята отговориха отрицателно и той поклати глава. — Загубил съм форма. Никой на този остров не играе. Вие с какво се занимавате?
Момчетата мълчаха, сякаш и двамата чакаха другият да отговори.
— С разни неща — отвърна накрая Тад.
— Какви? — попита Накор, докато ги водеше по коридор с врати от двете страни.
— Товарим и разтоварваме — обади се Зейн.
— А, значи сте хамали.
— Не съвсем — отвърна Зейн. — И можем да караме каруца!
— Колари?
— Не точно. Но аз мога да управлявам лодка — каза Тад. — И двамата разбираме от риболов.
— А аз мога да ловувам. Калеб ме заведе веднъж и ми показа как се стреля с лък. Каза, че съм имал талант. Уцелих един елен съвсем сам! — гордостта в гласа на Зейн личеше съвсем ясно.
— Понякога помагах на Фаулър Кенси да плете мрежи — добави Тад. — Той ме научи как да хващам патици в езерото.
— А аз помагах на ковача Ингвар, като оправяше казаните. На него не му се занимаваше с калайджийство и ме научи. И знам как се поддържа пещ, та да не изгасне до сутринта, и как се закалява стомана — Тад го изгледа със съмнение. — Гледах го, достатъчно пъти!
Накор ги заведе в една празна стая с четири легла с навити постели.
— Е, това е доста впечатляващ списък с умения за момчета на вашите години — махна им да разгънат постелите и посочи една ракла до вратата. — Одеялата са там. Има свещ и огниво, но няма да ви трябват. Предполагам, че ще заспите веднага щом се махна. До разсъмване има още три часа, така че си починете. Като се събудите, някой ще дойде и ще ви донесе нещо за ядене. Сигурно ще сте гладни.
— Аз и сега съм гладен — оплака се Зейн.
Тад поклати глава.
— Но ще изчакам до сутринта — поправи се бързо брат му и отиде за одеялата.
— Сър, може ли да питам нещо? — каза Тад.
— Наричайте ме Накор, не сър. Какво ще ме питаш?
— Къде сме?
Накор замълча за момент, после се ухили.
— Още не мога да ви кажа. Ще разберете, щом Пъг реши какво да ви правим.
— Какво искате да кажете, сър… Накор?
Мъжът спря да се усмихва.
— Момчета, видяхте и чухте неща, заради които някои хора може да загинат — Тад пребледня, а Зейн се опули. — Пъг трябва да реши какво да правим с вас. Магнус е мислил, че сте чираци на Калеб, което означава определени неща. Вие не сте, което пък означава други. Не мога да съм по-подробен, но скоро ще научите волята на Пъг. Дотогава сте гости, но не се разхождайте без придружител. Разбрахте ли?
Двамата кимнаха и Накор излезе.
— Ще ни убият ли? — попита Тад, докато си лягаха.
— Той говореше принципно, не за нас.
— Но защо?
— Не знам — отговори Зейн. — Бащата на Калеб е могъщ, той е магьосник, като другия си син — момчетата изпитваха обичайния за простолюдието страх от магьосници, но се утешаваха с факта, че все пак става дума за бащата на Калеб. В техните умове високият ловец беше нещо като добронамерен чичо, което пък правеше Пъг нещо като дядо. Поне така се надяваха.