— Всички казват, че той притежава острова на Звезден пристан — продължи Зейн. — Това означава, че е някакъв благородник. Те имат врагове. Благородниците водят войни и се занимават с други опасни работи.
Тад подложи ръка под главата си.
— Уморен съм, но не ми се спи.
— Ами нали го чу? Не можем да ходим никъде. По-добре да пробваме да дремнем.
Тад зяпна в тъмния таван.
— Иска ми се да си бяхме в Звезден пристан.
Зейн въздъхна дълбоко.
— И на мен.
5
Островът на чародея
Всички бяха вперили очи в Накор.
Той измъкна портокал от сякаш бездънната си торба и го предложи първо на Миранда, а после на Пъг и Магнус. И тримата отказаха. Исаланецът заби пръст в кората и започна да я бели, процес, който всички бяха наблюдавали безброй пъти.
— Накор — каза Пъг. — Какво не ни казваш?
— Нищо. Или поне не знаех нищо, преди да се появи Магнус.
— Как така? — попита Миранда, която седеше на леглото на Калеб.
Пъг се бе разположил до краката му, а Магнус беше на единствения друг стол.
— Знаеш ли коя е старата селска вещица? — попита Накор.
— Не съвсем — отвърна Магнус. — Срещал съм я преди и усещах, че в нея има нещо повече от познаването на билки и правенето на отвари. Има мощ, но е заглушена.
— Каза, че Богинята я нарекла ехо — намеси се Миранда, после се обърна към Накор. — Това какво означава?
— Мисля, че разбирам, или поне частично — обади се Пъг. — Накор, кажи каквото знаеш.
Обичайното щастливо изражение на дребосъка изчезна. Вместо това се появи най-мрачната физиономия, която Пъг бе виждал на лицето му.
— Боговете са изключително мощни същества. Нашето разбиране за тях е ограничено от възприятията ни. И тримата сте били в Павилиона на боговете и знаете, че е едновременно истински и метафоричен. Това е място на ума, както и на тялото. Когато съм се сблъсквал с определен тип същества… — той спря, сякаш подбираше следващите си думи. — Споменах Залтаис — Пъг му кимна. — Помниш ли, казах, че е сън?
— Казваш това всеки път, като споменеш за него, но не си ни обяснявал.
Накор се усмихна.
— Предположих, че сам ще прозреш истината, защото дискутирахме тези неща в Крондор, преди Войната на студенокръвните.
— Всичко това е ново за мен, така че защо не обясниш отначало? — намеси се Магнус.
— Безименният спи — каза Накор.
Тримата знаеха за Налар, Великия бог на злото, прокуден от Контролиращите богове, или така наречените Велики.
— Поне такава е легендата. Когато започнали Войните на хаоса, Безименният подмамил валхеру да се опълчат на Дребните богове, така както по-рано накарал Дребните да се изправят срещу Контролиращите.
— Изучавал съм текстове не по-малко от жреците — обади се Магнус. — Но не бях чел, че Безименният е накарал Дребните богове да се опълчат на Великите. Той самият е бил Велик. Защо му е било да прави подобно нещо?
— За да наруши баланса — отговори Пъг. — Да промени отношенията между седемте Контролиращи — започна да изброява на пръсти. — Безименният, който е Мрак. Арч-Индар, Светлината; Ев-Дем, Работещият отвътре; Абрем-Сев, Строителят; Графт, Тъкачът на желанието; Хелбинор, Въздържащият се, и в средата Балансът.
— Ишап — допълни Магнус.
Накор свърши с портокала, пусна обелките в торбата и облиза пръсти.
— След Войните на хаоса балансът се променил — той вдигна едната си ръка, показвайки четири пръста и сгънат палец. — Останали Безименният и четирите динамични бога: Абрем-Сев, Ев-Дем, Графт и Хелбинор.
Исаланецът разгъна палеца си.
— Ишап в средата, за да поддържа баланс. Донякъде той е най-могъщият бог, защото ще застане на някоя страна, ако тя е затруднена, и ще се опълчи на другата, която е с предимство. За да поддържа баланса. Всички те са в основата на съществуването на нашия свят. Един за действие, един за противодействие, един за висшата цел и ума и един за всички непознати и невидими неща, важни за нашето съществуване. Последният за баланс.
Събра връхчетата на пръстите си.
— Те са в единство. Формират тъканта на нашата реалност. Те са изражение на различни сили, които са жизнени и динамични и които на свой ред са изражение на нещо по-първично. Себеотдайната, Тази, Която е Светлина и Безименният, Този, Който е Мрак, са източникът на тези две първични сили. Богинята на Доброто загинала във Войните на хаоса и останалите петима били принудени да затворят Безименния в друг свят, под планина толкова голяма, че нашият свят би се събрал в някоя дупка на върха й.
— Там лежи той — Накор се огледа. — Залтаис беше един от сънищата му.