— Мислех, че разбирам, ама май не е така — каза Пъг.
— Ако някой лежи в затвор, не може ли да сънува, че някой друг седи на далечен трон и събира армии, които да го освободят?
— Нима Залтаис е събирал армия, за да щурмува друга реалност? — възкликна Миранда.
— Не, това е просто метафора — отвърна Пъг.
— Всичко е метафора — отговори Накор. — Вещицата е ехо от Богинята на Доброто.
— Чакай — намеси се Магнус. — Старата жена, която видях в Павилиона, може и да е била такава, но вещицата си е истински човек.
— Несъмнено — съгласи се Накор. — Боговете често оставят малка част от себе си в смъртните. Така разбират как да проявяват своите роли в света и да изпълняват задълженията си към вярващите в тях. Когато смъртният умре, искрата се завръща при бога. Взаимоотношенията между боговете и хората са сложни. Боговете се проявяват по начина, по който ги виждат хората. Банат в Мидкемия и Калкин в Новиндус са на практика един и същ бог, но изглеждат различно.
— Значи старата вещица има в себе си божествен отпечатък? — попита Магнус.
— Точно така. Арч-Индар е мъртва, поне според нашите разбирания, но нейната мощ е толкова голяма и фундаментална, че дори векове след смъртта й нейното ехо продължава да ни оказва влияние.
— Затова ли започна онази религия в Крондор? — попита Миранда.
— Не съм я започнал — отговори Накор. — Просто я възкресих. Когато се появи аватарът, разбрах, че и богинята ще се върне. Щом момичето, Алийта, започна да демонстрира способностите си, разбрах, че това е правилният избор.
— Когато това се случи, останалите богове ще освободят Безименния, за да възстановят реда. Без Арч-Индар, която да противодейства на злото му, той ще остане затворен — Накор ги огледа един по един.
— Освен това не забравяйте, че Ишап също е „мъртъв“. Но последователите му набраха сили. Той ще се завърне преди Богинята, защото неговият храм е възстановен отпреди доста време, а моят е още млад. Но когато Ишап и Арч-Индар се завърнат, останалите Контролиращи богове ще освободят Безименния.
— И наличието на вярващи ще причини това? — попита Магнус.
— Рано или късно — отвърна Накор. — Можем само да гадаем след колко време.
— Векове — обади се Миранда.
— Ако имаме късмет — каза Накор. — Може и повече. Вероятно никой от нас няма да го доживее. А ние живеем много по-дълго от другите хора!
— Говорите за неща, които ще се случат след векове в бъдещето — повиши глас Магнус. — Какво общо има това с настоящата ситуация?
Накор разпери театрално ръце.
— Нямам представа. Пъг, ти имаш ли?
— Донякъде. Един от проблемите ни е, че Безименният продължава да влияе индиректно на нашия свят дори от такова разстояние. Богинята на Доброто може и да е оставила ехо след себе си, но опонентът й има по-голямо предимство. В известен смисъл ние сме нейни агенти и се борим с онези, които са под влиянието на Безименния.
— Съмнявам се, че нашият стар враг Лесо Варен е осъзнал кога е станал зъл. Може би е било въпрос на избор — сделка за власт срещу служба.
— А може и да не знае на кого служи — предположи Накор. — Помниш ли ситуацията със Сълзата на боговете?
Пъг се навъси.
— Имах продължителен спор с Арута, че не ми е казал за събитията, преди да се развият.
Накор кимна. Той знаеше историята, макар да не бе намесен директно. А и знаеше, че темата е болезнена, защото Уилям, най-големият син на Пъг, и Яжара, една от най-добрите му ученички, бяха в центъра на събитията.
Те, заедно с мъжа, станал по-късно известен като Джеймс, херцога на Крондор, бяха предотвратили опита на Варен да открадне Сълзата на боговете — мощен артефакт, чрез който храмовете комуникираха с боговете.
— Никога няма да разберем цялата история — продължи Накор. — От това, което знаем, мъжът, наричан Мечището, е действал сам. Дори спрял да приема заповеди от Варен и това е знак за намесата на Безименния. Агентите му често… полудяват и нападат дори съюзниците си.
— Това, че ние сме единни, е главното предимство на Конклава. Дори тези, които ни гледат с подозрение, като жреците и магьосниците от Звезден пристан, не се месят в делата ни.
— Те не знаят какво правим — обади се Магнус.
Пъг се засмя прощаващо.
— Не ги подценявай, сине, и недей да ни приписваш излишна важност. Храмовете и монарсите имат добра представа с какво се занимаваме, иначе вероятно нямаше да ни оказват такова съдействие.
Накор също се ухили.
— Когато дойде денят, в който ще се изправим срещу агентите на Безименния, точно тези хора, които презираш, може да са ни от голяма полза.
Магнус благоразумно сведе поглед.