В следващия миг Тад претърпя нова контузия, защото го блъсна Зейн — бе видял същото.
Момичетата се обърнаха към тях. Очите им нямаха ириси, бяха като млечнобели перли.
Накор махна за поздрав на момичетата и изсумтя:
— Казах ви да не зяпате. Хайде.
Тад опипа носа си, за да провери дали не го е разкървавил.
— Това са шест сестри от Питирендар — обясни Накор. — Не си падат много по дрехите и през повечето време са във водата. Може да се каже, че не са изцяло хора. Но имат достатъчно човешки черти, за да ви докарат неприятности. Стойте далече от тях или лично аз ще ви стъжня живота.
— Не са хора… — Зейн не можеше да повярва на очите си. Тад се протегна и го помъкна по коридора след Накор.
Завиха зад един ъгъл и Накор им махна да застанат до стената. Нещо — поради липса на по-добра дума — се носеше към тях. Беше наполовина на височината на момчетата и два пъти по-широко. Приличаше на маса с черна покривка и се движеше с крака като на рак. Освен това издаваше странни мъркащи звуци.
Накор го поздрави и нещото отвърна с изненадващо нормален женски глас.
— Какво е това? — прошепна Тад, след като нещото ги подмина.
— Посетител — отговори Накор и ги вкара в една стая.
Пъг се надигна от писалището си и им посочи да седнат на два стола срещу него. След това пак седна, а Накор застана до прозореца от лявата му страна.
— Честно казано, не знаем какво да ви правим — започна магьосникът.
Тад пребледня, а Зейн се изчерви.
— Как така „какво да ни правите“, сър?
Пъг се усмихна.
— Няма да ви навредим, ако това ви тревожи — отпусна се назад и ги погледна. — Сигурно вече сте забелязали, че тази общност не е като другите.
— Да, сър — отвърна Тад, а Зейн кимна.
— Засега се справяте добре — позасмя се Накор.
Зейн сви рамене.
— Не съм сигурен какво да мисля, но Калеб винаги е бил добър към нас и майка ни. Щом вие сте неговото семейство, предполагам… че тук сме в безопасност.
— Не обичам да се меся в личния живот на децата си, но разкажете ми нещо повече за майка си.
Тад заговори, защото Мари все пак беше негова майка, въпреки че се отнасяше и с двамата еднакво. Започна с обичайните неща. Че е добра готвачка и че скромната им къща е винаги подредена. Още от първите му думи беше ясно, че я обича и уважава.
— Беше трудно, след като татко загина. Тя взе Зейн, защото беше най-добрият ми приятел и си нямаше никого. Останалите от града не направиха нищо. Тя все успяваше да ни опази от неприятности.
— Познавам я по-дълго, отколкото истинската си майка — добави Зейн. — Може да се каже, че тя е истинската, ако разбирате, сър. Никога не взимаше страната на Тад, когато се карахме. Обичаше ме като свое дете.
Пъг въздъхна.
— И без да съм я срещал, разбирам защо синът ми я обича, както и вас. Постъпили сте смело, като сте се върнали при каруцата.
— Даже глупаво, доколкото разбрах от разказа им — обади се Накор. — Калеб не ви ли каза да отидете в селото, ако се измъкнете от бандитите?
— Да — отвърна Тад. — Каза, но вече бяхме убили двама и решихме, че може да има нужда от помощ. Освен това вече имахме два меча.
Пъг поклати глава.
— Аз лично се радвам, че не сте се подчинили, и ви се възхищавам, защото в противен случай щях да загубя сина си — за момент погледът му се разфокусира, сякаш беше някъде далече. — Това е нещо, от което се страхувам повече, отколкото си представяте. Е, какво да правим с вас?
— Калеб ни водеше към Кеш или към Крондор, защото при нас няма работа. Ако имате нужда от чираци, ние сме готови — каза Зейн.
— Вярно ли е, Тад?
— Да, сър.
— Имаме нужда от чираци — отвърна Пъг. — Първо обаче трябва да видим за какво ви бива.
Пъг се изправи и момчетата го последваха.
— Накор ще ви дава инструкции, докато синът ми се оправи. След това ще имам друга задача за него и ще ви подложим на още изпитания. Сега имам работа, така че сте свободни.
Момчетата излязоха и Тад се ухили. Страховете им бяха заменени от надежда, защото отначало се бяха стреснали не на шега от думите на исаланеца.
— Накор, а за какво ще чиракуваме? — попита Тад, докато вървяха по коридора.
— Това ще се разбере тепърва, млади приятелю. Не съм сигурен, че имаме име за това, което ще правите. Да речем, че ще работите.
— Каква работа? — поинтересува се Зейн.
— Най-разнообразна. Неща, които дори не си представяте. Защото ако станете служители на Конклава на сенките, това ще е нещо повече от занаят — той внезапно стана сериозен. — Ще е доживотно обвързване.