Тад едва се крепеше на крака.
— А ти кой си?
Мъжът сложи ръце на кръста си.
— Тиленбрук. Фарсез Тиленбрук. Аз ще водя физическата ви подготовка. Поне за известно време. Двамата сте се разпуснали и не сте във форма за предизвикателствата, които ще срещнете като чираци на Калеб.
Момчетата се спогледаха.
— Значи ще сме негови чираци? — попита Зейн.
— Може би. Сега тичайте!
Двамата тръгнаха в бавно темпо, все още уморени от качването по склона. Фарсез ги чакаше търпеливо, докато стигнат с препъване до скалите и поемат обратно. Щом се върнаха при него, момчетата паднаха на колене, бяха се задъхали. Зейн се просна на пясъка.
— Леле — възкликна Тиленбрук. — Ама вие сте в съвсем лошо състояние. Обзалагам се, че е заради мързелуването цял ден. Ставайте! Бърз ход обратно към вилата.
И тръгна с рязка крачка. Момчетата го последваха с ръмжене.
След половин час братята се спуснаха по склона над селището, капнали и целите в пот. Тиленбрук ги чакаше на стената с халба в ръка. Отпи спокойно и погледна позицията на слънцето, докато те се приближаваха.
— Добре. За днес стига. Ще повторим упражнението утре и така всеки ден, докато не постигнете задоволително време.
Момчетата се спогледаха. Зейн беше затворил очи и се бе навел напред, с ръце на коленете. Тад се опитваше да отпусне мускулите си, като обикаляше бавно в кръг.
Тиленбрук се смъкна от стената.
— Ще се срещнем тук веднага след закуска — и си тръгна без повече приказки.
Зейн се обърна към Тад.
— Иде ми да се самоубия.
Тад кимна и бавно тръгна към стаята им. Когато стигнаха, спря и подуши въздуха.
— Ако ще се срещаш тази вечер със сестрите, няма да е зле да се окъпеш.
— Забравих — изръмжа Зейн и се обърна към брат си, който се бе проснал на леглото. — Хайде да отидем до езерото.
— Ами вечерята?
— Гладен ли си?
— Не много.
— Добре. Ела да се окъпя, хем ще ми покажеш как се плува.
Тад изпъшка и се надигна.
— Поне си вземи чисти дрехи. Ще вземем сапун от банята.
Както и очакваха, точно преди вечеря банята бе празна. Представляваше постройка с три помещения с гореща, топла и студена вода. Накор им беше обяснил някакъв ритуал за къпането, но момчетата обикновено се измиваха с кофи и после се топваха в топлия басейн.
— Май може да оставим езерото за утре — каза Зейн.
Бързо се съблякоха и отмиха прахоляка и потта от деня. След това влязоха в топлия басейн и с въздишка отпуснаха уморените си мускули. Водата се затопляше, като тръбите минаваха над кухненския огън, който гореше постоянно. С цялото това население на острова готвенето беше непрекъснат процес.
След няколко минути двамата се унесоха.
Зейн внезапно се сепна и зърна красиво зеленикаво лице на сантиметри от своето. Очите, които отдалече изглеждаха млечнобели, отблизо бяха на зеленикави точици.
— Тук си бил значи. Търсих те.
— Сигурно съм заспал — очите му се разшириха, когато момичето прокара ръка по гърдите и корема му и се наведе да го целуне.
Над рамото й виждаше, че една от сестрите й — нямаше представа коя — оказва същото внимание на Тад. Затвори очи и се отдаде на чудесните нови усещания. „Надявам се, че това е Задрина, а не някоя от сестрите й.“
През следващите седмици тренировките им нямаха ясна посока, но бяха все така тежки и изтощителни. Когато започнаха да бягат до скалите, без да се задъхват, Тиленбрук започна да ги праща втори път, като ги караше да тичат и нагоре по склона.
Зейн признаваше, че вече не му е толкова трудно и спи по-добре нощем. Тад пък се оплакваше, че панталоните му ставали по-широки.
Единственият щастлив аспект бяха сестрите. Задрина със Зейн и Калинда с брат му. След първата вечер Тад вече твърдеше, че няма проблем да ги различава.
Все пак по-голямата част от деня им бе заета с тичане и въпреки че ставаха добри, не виждаха какъв точно е смисълът на тези упражнения.
Три седмици след като започнаха, двамата се връщаха от един пробег на десет мили и завариха инструктора си заедно с някакъв друг мъж, брадат. Момчетата бяха само леко задъхани и бавно изминаха последните метри. Тиленбрук извади два меча и им ги подхвърли.
— Защитавайте се.
Тад хвана своя във въздуха, а Зейн не успя. Вторият мъж им налетя като разярен бик. Държеше странно извита сабя. Преди да се осъзнае, Тад беше съборен, а Зейн получи удар с плоското на сабята по главата и падна на колене.