— Врагът ви няма да се интересува дали сте уморени — каза брадатият, грабна Зейн за туниката, вдигна го и опря сабята си в гърлото му. След това с едно завъртане на китката плесна Тад по рамото. — И двамата сте мъртви.
— Това е Болден — каза Тиленбрук. — Той ще ви е инструктор. Вече сте във форма и моята работа е привършена.
— Ставайте!
Момчетата се изправиха. Тиленбрук тръгна към селището.
— Знаете ли какво най-често отделя живите от мъртвите по време на битка? — попита Болден.
— Не — отвърна Зейн и разтърка буза. Ухото му още пищеше от удара.
— Решителността — каза едрият мъж. — Воинът не е нищо повече от човек с оръжие и решителност. И без колебание. И двамата умряхте, защото се поколебахте. Ако бях нападнал двама опитни воини, сега мен щеше да ме боли главата, или още по-лошо. Вдигнете мечовете.
Двамата се подчиниха и пак бяха нападнати светкавично. Брадатият отново ги обезоръжи за секунди.
— Пак сте мъртви!
И отново им махна да вземат мечовете.
— Знаете ли защо само неколцина въоръжени мъже могат да контролират цели тълпи?
— Заради решителността? — предположи Тад.
Инструкторът кимна.
— Уплашеният човек побягва или направо се предава. А повечето хора се страхуват — той махна да го последват и тръгна към вилата. — Други опитват да се разберат и умират, преди да си отворят устата. Половин дузина бандити могат да унищожат село с двеста души, защото селяните ги е страх или опитват да се разберат. Ако селяните действат решително, без да се замислят, бандитите ще са мъртви.
Стигнаха до пътеката в подножието на склона и почнаха да се изкачват.
— Носете мечовете с вас, без значение какво правите. Ако видя някой от вас без меч в селището, ще го пребия. Ясно?
— Да — отвърнаха момчетата.
Остатъка от пътя изминаха в мълчание.
Болден удържа на думата си и през следващите седмици отупа Зейн и на два пъти Тад. Втория път бе доста унизително, защото го хвана в езерото с Калинда, а мечът му лежеше на брега заедно с дрехите им.
Обучението беше трудно, повече заради изискванията на Болден, отколкото от физическо естество. Всяко колебание или недобра реакция водеше до наказания. Като стоене цяла нощ на скала над морето или бой с пръчка.
От много дни не бяха виждали Калеб.
Другите задачи им се струваха съвсем малко по-смислени. И двамата се научиха как се стреля с лък, а един мъж, Леар, им показа основите на разчитането на следи и ловуването. Освен това момчетата помагаха в градините в другия край на острова и се грижеха за животните.
Някои от нещата, които правеха, сякаш нямаха никакъв смисъл. Например, когато помагаха в кухнята, трябваше да слушат дълги лекции за приготовленията на ястията. А когато поддържаха къщата, трябваше да правят всичко, от оправяне на легла до изхвърляне на гърнета. Двамата смятаха това за „женска работа“, но когато Зейн се изпусна пред едно от момичетата, червенокосата фурия Брунела, си отнесе сериозен тупаник.
Един ден братята се чудеха на глас кои богове са обидили, че да им поставят такава задача. Трябваше да мъкнат камъни от брега нагоре по пътеката до място, посочено им от един намусен мъж, казваше Насур. Той беше як и широкоплещест, с дълга черна коса и брада. Беше се появил сутринта след закуска и им каза, че е новият им наставник.
Заведе ги на билото и им посочи една срутена каменна стена до пътеката към замъка.
— Камъните се свличат по склона от години и Пъг нареди да я оправим. Бъдете добри момчета и качете камъните догоре. Опитайте се да ги поставите така, че да не паднат пак при следващия дъжд. Всеки идиот може с хоросан, номерът е да ги закрепиш чрез собственото им тегло и форма. Аз ще ви донеса нещо за обед. Почвайте.
— А, и още нещо — добави на тръгване. — Съблечете си туниките да не се оцапат.
Момчетата го послушаха и започнаха с по-малките камъни. Към обед вече бяха принудени да се мъчат с по-големите. Слънцето бе вече високо и мислеха, че Насур ги е забравил, но когато закрепиха поредния камък, го видяха да се задава по склона.
Носеше голяма торба и ведро с капак. Лъсналите от пот момчета седнаха и изчакаха да се доближи. Мъжът подаде ведрото на Тад.
— Ейл! — възкликна момчето и отпи, докато Зейн отваряше торбата.
— Храна! — зарадва се тъмнокосото момче и измъкна нещо, увито в плат.
— Нарича се юмрук — обясни Насур. — Слагаш сирене, месо и каквото още има между два комата и можеш да ядеш без чинии и прибори.