Зейн подаде един „юмрук“ на Тад, извади втори за себе си и видя, че има и трети за Насур.
— Тези са с пилешко, сирене и парченца домат и краставица — каза мъжът, преди да отхапе. — Сложих и малко горчица, за вкус — изглеждаше доволен от себе си. Махна за ведрото и Тад му го подаде.
След като отпи, даде и на Зейн, който удари здрава глътка.
— Полека, момчета. Гледайте да не се замаете. Все още има половин ден работа.
Зейн размърда рамене, за да облекчи болката.
— За какво им е притрябвало внезапно да ремонтират тази стена, Насур?
Брадатият сви рамене и преглътна.
— Не знам. Предполагам, просто за да правите нещо. И да понатрупате мускули. Болден каза, че няма да станете много добри фехтовачи и няма смисъл да ви мъчи повече. Но поне ще позаякнете малко, така че вероятно това е целта.
Тад продължи да мълчи, а Зейн се замисли и попита:
— Някой знае ли какво ще правят с нас?
— Пъг със сигурност. Вероятно Калеб, Миранда, Накор и Магнус. Тук те взимат решенията. Аз просто правя амулети. Дребни дрънкулки за прогонване на дребни гадости. Те се борят с големите гадории — Насур се изправи. — Тук не е много хубаво да се задават въпроси, защото много от отговорите няма да ви харесат. Освен това не може да издадете неща, които не знаете. Но всичко, на което ви учат сега, дори да не осъзнавате как, един ден ще ви спаси живота — той посочи към скалите. — Имате работа и ще я вършите, докато слънцето не се скрие. После се върнете да се почистите за вечеря. Нали?
Двамата кимнаха и мъжът се скри зад хълма. Те свършиха с обяда и погледаха известно време купчината камъни.
— Е — каза Тад, — няма сами да се дотъркалят дотук, нали?
— Не, освен ако внезапно не си станал магьосник — отвърна Зейн и тръгна по пътеката.
След като свършиха със стената, разчистваха изхвърлените от буря отломки в някакъв залив. После им възложиха да боядисат цялата вила. Задачата им отне почти месец. След това ги изпратиха да ремонтират и почистят една колиба, кацнала на склон срещу морето чак в другия край на острова. Зейн успя да пропадне през прогнилия покрив и си спечели дълга драскотина под лявото рамо.
— Като се приберем, намери някой да я погледне — каза Тад. — Не че е сериозно.
Зейн кимна. Двамата бяха почернели от слънцето и имаха малки белези, придобити през изминалите месеци. Но и двамата бяха понатрупали мускули. Тад вече не беше мършавият младеж от Звезден пристан, а Зейн вече не бе закръглен. И двамата имаха плоски кореми, широки рамене и повече мускули, отколкото бяха предполагали, че ще имат някога. Можеха да бягат бързо и продължително и да пристигнат готови за битка. Освен това щяха да действат решително.
Когато свършиха с колибата, отново минаха под опеката на Тиленбрук, който се бе върнал от някаква тайнствена мисия.
На следващата сутрин стройният мъж ги накара да се срещнат на една поляна до езерото.
— Време е да научите как да се биете.
— С юмруци ли? — попита Тад, защото не бяха взели оръжия.
— Не само, но общо взето да. Кой иска да пробва пръв?
Тад се обърна към Зейн.
— Обикновено ти почваш боевете, така че давай.
Зейн се усмихна, сви юмруци и ги вдигна до главата си.
— Много добре — каза Тиленбрук и пристъпи леко, като танцьор. — Позицията на лявата ти ръка предпазва главата — юмрукът му внезапно се стрелна под лакътя на Зейн и изкара въздуха на момчето. — Разбира се, трябва да знаеш и как да си предпазваш тялото.
Пристъпи към Зейн и му показа как да си свива лактите и да стои приведен, за да отбива подобни удари.
— Накарай противника да се измори, докато те удря в ръцете, раменете и бедрата. На другия ден ще си натъртен и схванат, но ще си жив. Противникът ще е задъхан и с изтръпнали ръце. Така дори да е по-добър от теб, имаш шанс да спечелиш боя.
През цялата сутрин им показва как да използват юмруците си, а следобед минаха към истинското изкуство на кръчмарския бой: юмруци, лакти, колене, дори удар с глава.
— Бъркането в очите е много добър ход. Особено ако се направи с двата палеца. Така противникът ви ще бъде заслепен за достатъчно време, та да му причините други щети — Тиленбрук се обърна към залязващото слънце. — Мисля, че приключихме за днес. Утре ще продължим с оръжия.
Тад и Зейн се спогледаха, но бяха твърде уморени, за да проговорят.
На другата сутрин, след закуска, двамата отидоха на поляната, но Тиленбрук го нямаше. Вместо това видяха напълно излекувания Калеб, с раница на гърба и още две в краката му.
— Къде е Тиленбрук? — попита Тад.
— Има друга работа — отвърна Калеб. — Обучението ви ще бъде съкратено, защото трябва да заминем още тази сутрин. Взимайте раниците. Вътре има ризи, панталони, допълнителни обувки и други полезни вещи. Ще ви намерим оръжия, щом се качим на кораба.