— Кораб ли? — възкликна Тад.
Калеб се усмихна.
— Понякога е по-добре да се ползва нормален транспорт.
— Калеб, къде отиваме? — попита Зейн, докато вдигаше раницата си.
— В Кеш.
— В Яр-Рин ли?
— Или в Джонрил? — предположи Зейн.
— Не, в самата столица. Ще ви обясня повече по пътя. Като начало отиваме в Порт Викор, оттам в Звезден пристан, да видим майка ви, и после в сърцето на Империята.
— Какво ще правим там? — попита Тад.
Калеб спря да се усмихва.
— Това е дълга история, за която ще имаме време на кораба.
Тръгнаха без повече приказки.
7
Ралан Бек
Магнус наблюдаваше замислено.
Трима цурански магьосници се въртяха около талноя, който им бе донесъл преди близо година. Намираха се в голямо помещение в подземията на Събранието на магьосниците на техния свят. Залата бе осветена от множество магически устройства, защото факлите опушваха твърде много.
— Магнус, мислим, че успяхме да разберем устройството на това… нещо — каза единият магьосник, Илианда. — Консултирахме се с жреци на различни ордени за възможността вътре да има… душа, както я наричате вие.
Илианда носеше проста черна роба като братята си. За разлика от тях обаче беше висок и слаб. На ръст беше почти колкото жител на Кралството, което го правеше доста висок за цуранин. След Войната на разлома множество местни деца имаха подобни черти. Лицето и главата на Илианда бяха гладко избръснати. Тъмните му очи се взираха в Магнус, докато говореше.
— Главното ни притеснение е възможността това нещо да действа като маяк за другия свят.
Фомойн, друг от магьосниците, с типична цуранска външност, се намеси:
— Вчера научихме за разлом, появил се в долина на север от град Барак в провинция Колтари — интересът на Магнус се изостри. — Един пастир видял в небето черен разлом, през който преминало ято птици. Според описанията изглеждали много зловещо.
— Един от нашите братя се пренесе в долината и откри остатъчна енергия от разлома — добави третият магьосник, Савдари. — Не е от това ниво на реалността и вероятно идва от света на дасатите.
— Също така намерил птиците и ги унищожил, но не преди да убият няколко ниидра от стадото на пастира — каза Фомойн. — Донесе три птици и сега ги проучваме. Аналог са на вашите гарвани и нашите янифи. Само че са много по-агресивни и опасни. Пастирът се скрил в един храсталак, за да се спаси.
— Наистина е тревожно — съгласи се Магнус. — Успяхте ли да повишите защитните заклинания?
— Слабо. За пореден път се прекланяме пред работата на легендарния ти дядо.
Магнус присви вежди, но не показа друга емоция. Винаги се дразнеше, когато споменаваха, че Макрос Черния му е дядо. Макрос бе умрял преди той да се роди и за него знаеше само нещата, които му бе разказвала майка му. Повечето от тях не бяха ласкави. Нямаше спор, че дядо му е бил изключителен магьосник. Но в много отношения той се бе оказвал по-голям мошеник и от Накор и често бе прескачал етиката и съчувствието. Десетки хиляди бяха загинали заради манипулациите му. Можеше да се спори дали това са били необходими жертви, или е имало възможност да бъдат избегнати. С Пъг често бяха говорили по този въпрос в дискусиите си за последствията от изборите на хората с власт.
Магнус беше проучвал официалната история на Кралството, както и множество хроники от Свободните градове, но нищо не си противоречеше така, както разказите на Пъг и Томас за Войната на разлома.
Понякога Магнус усещаше, че ще бъде подложен на изпитание като баща си и дядо си. Опасяваше се от провал, защото знаеше, че тогава ще страдат и други.
Само майка му успяваше да се изолира от подобни притеснения. Според нейната позиция без Конклава злото щяло да има силно предимство във вечната битка. Магнус подозираше, че майка му прилича повече на дядо му, отколкото сама признава.
— Жалко, че онези, които са намерили талноя, са унищожили повечето заклинания, докато го извадят от криптата — каза Магнус. Зачуди се как ли щяха да реагират цураните, ако научеха, че в пещерата в Новиндус има още десет хиляди такива същества. За щастие, заклинанията около голямата зала бяха непокътнати. Накор, Магнус, Пъг и Миранда се редуваха да разучават тайните на Макрос.
Видя, че тримата Велики го чакат да продължи.
— Може би баща ми е научил нещо повече, откакто говорихме за последно.
Те кимнаха, а Магнус пак се подразни. Беше говорил с баща си само час преди да дойде на Келеуан. Съмняваше се, че оттогава е научил нещо особено. Пъг изглеждаше по-разтревожен от новините за действията на Нощните ястреби в Кеш.