Ездачите бяха петима млади мъже по-скоро с вид на авантюристи, отколкото на закоравели бандити. Не изглеждаха много опасни, но бяха въоръжени и готови за схватка.
Този най-отпред се засмя.
— Ти си най-забавното нещо, което съм виждал от години, старче. Чухме от един колар в Джакалабра, че тук имало пещера със съкровище. И решихме да проверим лично.
Беше млад, на не повече от двадесет, но с широки рамене, здрави мускули и висок колкото Томас, над шест стъпки и половина. Носеше кожена броня и кожени бричове, затъкнати в ботушите. Ръцете му бяха голи, с изключение на кожените предпазители на китките. Имаше черна коса до раменете и златни обици на ушите. Очите му бяха с цвета на нощта, а красивото му лице имаше слънчев тен. Нещо в него накара Томас бавно да извади меча си.
Накор сви рамене.
— Ако вътре имаше съкровище, мислите ли, че щях да стоя тук и да се крия от слънцето? Вече щях да съм станал радж на Махарта! — той се засмя. — Съкровище? Помисли, млади приятелю. Ако това беше вярно, докато вие разберете, някой вече щеше да е опразнил пещерата — Накор махна с ръка да покаже, че тунелът е пуст.
— Хората често пропускат разни неща — отвърна младежът. — Мисля да поразгледам сам.
— Не мисля, че искаш да направиш подобно нещо.
— Защо? — попита младият мъж и извади меча си.
Томас излезе и застана пред входа.
— Защото аз ще се ядосам.
Накор пристъпи настрани, за да държи под око останалите ездачи. Младежите огледаха Томас и усетиха, че наближава кръвопролитие. Единият кимна на останалите и те обърнаха конете и бързо се отдалечиха.
Младият мъж погледна през рамо и се засмя.
— Страхливци — после се обърна към Томас и започна да обикаля вляво. — Здравичък си.
Като момче Томас бе попаднал в пещера, обитавана от валхеру, Драконов господар, един от древните владетели на Триагия.
След като Томас облече бронята му, която носеше и до днес, умът и тялото му се бяха променили, докато не бе станал едно с древната раса. Ролята на консорт на кралицата на елфите, бащинството и грижата за новия му народ го бяха променили повече и от древното наследство, което носеше. Но това не го правеше по-малко опасен. Имаше само десетина човека, които можеха да оцелеят в битка с него, и всичките бяха магьосници. Дори най-добрите дуелисти като Талвин Хокинс можеха да издържат само няколко минути.
Накор отмести вниманието си от отдалечаващите се ездачи към младежа. Нещо в него го караше да се чувства неудобно. Дребният комарджия хвана поводите на коня и го дръпна настрани, за да осигури повече място за схватката.
— Наистина ли ще опиташ да ме спреш да вляза? — попита младият мъж. Погледът му беше леко налудничав.
— Няма да опитвам, момче. Кракът ти няма да стъпи в тази пещера.
— Така ми е още по-трудно да повярвам, че вътре няма нищо ценно.
— Не ме интересува в какво вярваш — Томас се приготви да посрещне атаката.
Тъмнокосият младеж нападна с бързина, каквато Накор не вярваше, че може да съществува, и атаката му накара Томас да отстъпи. Ударите на младежа бяха толкова бързи и мощни, уменията му с меча засенчваха най-добрите в Мидкемия дотолкова, че наистина караха Томас да отстъпва.
Сблъсъкът на желязо в желязо беше като удари на чук по наковалня. Накор осъзна, че младежът не е обикновен човек. С всяка секунда битката ставаше все по-ожесточена.
Накор внезапно разбра какво точно усеща.
— Томас, не го убивай. Искам да го разпитам!
— Ще се опитам, Накор — извика Томас, който вече бе започнал да се изкушава за фатален удар — все пак той разполагаше с много по-могъщи оръжия от силата на тялото си.
Бе се опитал да изтощи противника си, защото нямаше желание да убива човек, чието единствено престъпление е дързостта. Само че младежът сякаш ставаше по-силен с всяка минута.
— Достатъчно! — извика Томас, натисна с цялата си мощ и плъзна златистото си острие по меча на противника, така че да застанат лице в лице, и стисна дясната му китка с лявата си ръка.
В следващия момент неговата дясна китка бе сграбчена, защото това бе единственият възможен ход на младежа. Томас се изненада от силата му — много по-голяма от силата на обикновените хора. Все пак той беше прероден Драконов господар и успя да избута непознатия назад.
И тогава дойде моментът, който очакваше. Младежът залитна. Томас светкавично го избута, като извъртя оръжието си, и противникът му падна по задник на земята и изпусна меча си. Томас светкавично го улови с лявата си ръка.
Младежът понечи да се изправи, но двете остриета вече бяха опрени във врата му.