— Лично аз не бих опитал — каза Накор.
Младият мъж гледаше двата меча — знаеше, че главата му може да отхвърчи за миг. После подхвърли:
— И аз.
— Ако те оставя да станеш, ще се държиш ли възпитано? — попита Томас.
— Естествено — съгласи се тъмнокосият.
Накор се приближи, а Томас се дръпна крачка назад.
— Как се казваш?
Младежът се извиси над него и се ухили.
— Аз съм Ралан Бек, дребосък. А вие кои сте?
— Името ми е Накор и съм комарджия. Това е Томас, Драконов господар.
Бек се засмя.
— Досега никой не ме е побеждавал, но не е срамно да загубиш от легенда. Мислех, че Драконовите господари са митични същества.
Томас присви вежди.
— Малцина знаят за легендите. Откъде си чувал за валхеру?
— Оттук-оттам. Приказки край лагерния огън.
— Бих искал да знам повече за теб и живота ти — каза Накор.
Бек се засмя отново.
— Аз съм обезоръжен и ще ти кажа всичко, каквото поискаш, дребосък. Мир?
— Мир? — обърна се Накор към Томас.
Воинът кимна и подаде меча на Бек с дръжката напред.
— Мир.
— Значи все пак има някакво съкровище? — каза младежът, докато прибираше оръжието си.
Накор поклати глава.
— Не и злато и скъпоценности. Но има нещо, от което се интересуваме и което би донесло беди на много хора. Важно е, но също така и много опасно.
— Няма да се бия с него отново само за да проверя дали ме лъжете. Но какво може да е по-ценно от богатството?
— Знанието винаги е много скъпо — обади се Томас.
— И опасно, както разбирам — Бек посочи към коня си. — Ако нямате нищо против, ще догоня моите хора. Без мен като нищо ще забъркат някоя неприятност. Освен това ще изпият половината пиене в странноприемницата в Данкино, докато стигна там.
— Всъщност — Накор сложи ръка на гърба на младежа, жест, който веднага го спря, — се чудех дали не искаш да изкараш малко злато с почтен труд?
— Как така?
Накор посочи Томас.
— Той охранява нещата, които проучвам. Ако имаме още едни очи и уши, Томас би могъл да прекара малко време със семейството си.
— Драконовите господари имат семейства? — изненада се Бек.
Накор почти щеше да се засмее.
— Откъде мислиш, че идват малките Драконови господарчета?
Томас отвори уста да каже, че не иска помощник, но замълча, спрян от предупредителния поглед на Накор. Не го познаваше толкова добре, колкото Пъг, но се бе научил да вярва на инстинктите му. Щом дребосъкът държеше Бек да остане, значи имаше важна причина.
Ралан се засмя на шегата.
— И какво ще получа?
— Право в целта — каза Накор. — Харесваш ми. Тук е доста затънтено, но както сам ни показа, непрекъснато може да се случи нещо неочаквано. Ще ти платим добре.
— Колко добре?
— Две златни монети на ден плюс храна.
— За колко време?
— Колкото се наложи — отвърна Накор.
Бек спря да се усмихва.
— Добри пари за няколкодневно пазене на пещерата от диви кучета и бандити, дребосък. Но не бих стоял тук повече от седмица дори да ми давате по три на ден.
— Някъде другаде ли трябва да отидеш? — попита Томас.
Бек отметна глава и се засмя.
— Не, но винаги ми е било трудно да седя дълго на едно място. Баща ми имаше навика да ме пребива, когато му се мернех пред очите.
Накор присви очи.
— На колко години си избягал? Тринадесет, четиринадесет?
— Тринадесет. Как разбра?
— Историята ми е позната. Дали три златни монети на ден ще те направят по-търпелив?
Бек сви рамене.
— За три ще остана месец. Но после искам да отида на някое място с красиви курви и много пиене, за да ги похарча!
— Дадено.
— Накор, може ли да поговорим? — Томас му кимна да се отдалечат. — Сигурен ли си, че искаш да остане с нас?
Веселото изражение на Накор изчезна.
— Не искам, но трябва. Този момък е… необикновен.
— В това няма спор. Той е най-опасният смъртен противник, който съм срещал. В него има нещо неестествено.
— Именно. Историята му е много подобна на моята. И аз имах проблеми вкъщи и баща ми ме биеше. Когато избягах, бях още момче. Същото е!
Томас погледна младежа, после отново Накор.
— Не е същото.
— Е, аз взех да лъжа на карти, а той е станал бандит, но имаме много общо. Историята на Макрос също е била подобна. Това не може да е просто съвпадение. Искам да проуча нещата.
— Има и друго, нали?
— Помниш ли онази поговорка: дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо?
— Помня я — каза Томас.
— Мисля, че трябва да държим този младеж съвсем близо. Ако инстинктите ми не лъжат и от него има някаква полза, ще я открия.
— Сигурен съм. Какво искаш от мен?