— Прибери се за малко. Аз ще наглеждам Бек и пещерата, докато Магнус се върне от Келеуан. Имам няколко идеи как да контролираме талноите, които искам да обсъдя с него.
— Добре. Ще се радвам да видя кралицата.
— Имаш ли нужда от сфера? — Накор измъкна от торбата едно метално кълбо.
— Мога да призова дракон, но ще привлече много внимание. Така е по-бързо — той натисна бутона и след миг изчезна.
Накор се обърна към Бек.
— Имаш ли храна?
— Почти никаква.
Комарджията се приближи до младежа и извади от торбата си един портокал.
— Искаш ли?
— С удоволствие — Бек се усмихна и започна да бели портокала. — Какво ще правим?
— Ще изчакаме едни приятели. Ти отвън, а аз вътре.
— Само едно нещо.
— Какво?
— Трите монети. Започвам от днес.
Накор сви рамене.
— Добре. Тогава бъди полезен и събери дърва за огън.
Бек се засмя.
Бек се надигна бавно в мрака. Безшумно взе едно горящо дърво от огъня и погледна към лежащия Накор. Тръгна към пещерата и видя, че има само един тунел.
Влезе и скоро се озова пред строените в редица талнои.
Очите му се разшириха като на дете, той се усмихна и чак подсвирна.
— Виж ти какво си имаме тук!
Накор лежеше, без да мърда. Беше усетил как Бек влиза в пещерата и знаеше, че в момента младежът е пред армията от талнои.
След няколко минути го чу да се връща. Бе готов да реагира мигновено, ако усети заплаха. След двубоя на младежа с Томас знаеше, че в случай на нужда ще има само секунди, за да приложи най-опасните си трикове.
Но Ралан Бек просто легна от другата страна на огъня и след малко вече спеше. Накор не мигна чак до изгрев-слънце.
8
Завръщане
Пътят се простираше до хоризонта.
Тад и Зейн отново се возеха в каруца, също като преди половин година. Само че този път в обратна посока, към Звезден пристан.
В Шамата бяха разбрали, че има пратка за Академията, покрай бреговете на Морето на сънищата и до Звездното езеро. Калеб се бе наел да я превози и бе обещал, че ще намери кой да върне каруцата. Тъй като търговската компания бе собственост на баща му, нямаше възражения.
Беше казал на момчетата, че ще минат през Звезден пристан, но ще останат само една нощ. Тад се возеше отпред, при Калеб, а Зейн седеше отзад при товара и си клатеше краката.
В късния следобед приближиха Звезден пристан. Първите сгради се виждаха от лявата им страна, покрай брега на езерото. Почти цял ден бяха подминавали околните ферми, така че щяха да пристигнат преди залез.
Тад и Зейн махнаха на няколко познати, но повечето ги гледаха неразбиращо.
— Калеб, хората не могат да ни познаят — каза Тад.
— Защото сте се променили — отвърна ловецът. Момчетата бяха със същите дрехи, с които бяха заминали. И двамата се оплакваха, че са им тесни, и Калеб бе обещал да им купи нови, щом стигнат Кеш.
Момчетата скочиха още преди каруцата да е спряла.
— Къде хукнахте? — попита Калеб.
— Да видим мама — отговори Тад.
— Първо трябва да разтоварите — и посочи стоката зад гърба си с палец.
— Груумс и неговите момчета ще се оправят — каза Зейн.
— Не и днес. Ще разтоварите всичко ето там — Калеб показа един празен палет в дъното на двора.
Това означаваше, че стоката е предназначена за острова. Двамата се спогледаха и попитаха може ли да повикат помощ.
— Да. Кажете на Груумс, че ще се разберем после.
— А ти къде отиваш? — попита Тад.
— Да видя майка ви — отвърна Калеб през рамо, вече се отдалечаваше. — Ще й кажа, че няма да се бавите.
Тад се качи на капрата, за да закара впряга до посоченото място, а Зейн отиде да потърси Груумс, управителя на склада.
Калеб бързо стигна до къщата на Мари и я откри в градината. Щом го зърна, тя скочи и го прегърна.
— Много ми липсваше — каза между страстните целувки. — Бях много самотна, откакто взе момчетата. Каза, че ще ги накараш да ми пишат — добави Мари леко укорително.
— Накарах ги — отвърна Калеб и извади от ризата си сгънат пергамент. — Реших, че е по-добре да ти го предам лично, отколкото по куриер.
Тя отново го целуна.
— Влез да пием чай и ми разкажи какво става с тях.
Той я последва вътре.
— Като съм сама, не готвя толкова често — продължи Мари. — Вече пека по един хляб на седмица, а не по три-четири. Какво става с момчетата?
— Добре са. Много се промениха за изминалата половин година.
Мари му наля чай и седна на масата, която заемаше една трета от помещението.
— Разкажи ми.
— Нещата не се развиха, както исках. Надявах се да ги уредя за чираци…
— Кажи ми поне, че си им намерил почтен занаят, Калеб. И тук можеха да си станат безделници и нехранимайковци.