— Да. Но започват да ми напомнят на последния опит за взимане на властта. За онези събития, които ме срещнаха с Накор.
— Чувал съм тази история — Калеб въздъхна. — Надявах се, че ще имам малко повече време да отпразнувам брака си.
— Съжалявам, но ще имаш само няколко дни. Искам да си във Велики Кеш до седмица. Мари и момчетата трябва да свикнат, че макар често да пътуваш с обикновен транспорт, ще се случва да те прехвърлят и с магия — Пъг се огледа, за да се увери, че наоколо няма никого.
— Вече изпратих Тал, Каспар, Паско и Амафи в столицата. Каспар е толкова променен, че никой няма да познае новоизлюпения конт дьо Басилон от двора на Батира поне докато не стигне в двореца.
— Сигурен съм, че сте го снабдили с необходимите документи.
Пъг кимна.
— Като бивш шампион от Двора на майсторите и известна личност, Тал ще получава покани за събирания, на които имаме нужда от очи и уши. Разбира се, има и места, които са по-достъпни за един колар и неговите чираци…
— Татко! Искам да отведеш момчетата с теб.
Пъг го хвана за ръката.
— Отнасям се с теб като с мъж още откакто ми показа, че можеш да поемаш отговорности. Помниш ли на колко години беше?
— На седемнадесет. Помня, че те накарах да ме пратиш на задача — Калеб наведе глава, защото знаеше накъде отива разговорът.
— Тад и Зейн на колко години са?
— На седемнадесет.
Пъг замълча за момент.
— Ти нямаше избор, освен да ги доведеш на острова. Но това решение ги забърква в делата на Конклава, дори да знаем, че имат ограничени способности. Ти не говори нито с мен, нито с майка си, преди да доведеш Мари и момчетата в семейството ни.
— Вярно е.
— Не мога да ти кажа къде да търсиш щастието. Никой не може. Знам, че в много отношения животът ти беше и е по-труден от този на Магнус. Винаги си бил странната птица, онзи, който няма магическа дарба. Разбирам това. Но твоят избор постави момчетата в ситуация, която почти не разбират. Твоя е отговорността да ги научиш какво означава да си част от това семейство. На техните години аз бях военнопленник на цураните, а Томас се сражаваше в тунелите на джуджетата.
Пъг погледна сина си в очите.
— Може би е прищявка на съдбата, но те вече са част от нас и трябва да им обясниш какво значи това.
— Мари няма да се зарадва.
— Знам, но ще направим всичко, за да я приобщим към семейството — Пъг се усмихна. — Дали е готова за това, което ще открие на Острова на чародея?
— Тя е доста хладнокръвна. Мисля, че ще се справи — двамата тръгнаха да се връщат към празнуващите. — Все пак гледай да не се сближава много със сестрите от Питирендар. Има неща, които една майка не бива да научава за синовете си.
— Както когато майка ти се появи в онзи бардак в Саладор да те търси?
Калеб се засмя.
— Точно. Не знам кой беше по-ядосан — аз, тя или курвата.
Пъг го потупа по рамото.
— Аз бих заложил на майка ти.
— Вероятно си прав.
Калеб тръгна да търси булката си. Чудеше се как ще й обясни, че и той, и синовете им ще я зарежат съвсем скоро.
9
Кеш
Тал излъчваше престорено търпение.
Петро Амафи стоеше от дясната му страна и отново играеше ролята на слуга на отегчен благородник. Малко встрани бе Каспар, сега подвизаващ се като Андре конт дьо Басилон от двора на херцога на Батира.
Като всички чуждестранни благородници, трябваше да се представят в императорския двор при пристигането си. Разбира се, император Диигаи беше твърде зает, за да им обърне внимание. Каспар носеше акредитации на търговски делегат от Кралството, а Тал бе дребен благородник и шампион на Двора на майсторите в Ролдем. И двамата бяха твърде незначителни, за да отнемат от времето на стария император.
Щяха да бъдат посрещнати от някой благородник с достатъчно висок ранг, за да не се обидят, но и да не получат твърде високо мнение за статуса си. Преди да тръгнат, Каспар бе обяснил, че Ролдем се има за културен център в Кралското море, но Кеш се смята за център на света, при това донякъде с право.
Исторически кешийците бяха най-могъщата нация на Мидкемия. Само непрекъснатата необходимост да се държи във васалство така наречената Кешийска конфедерация спираше Империята от експанзия. Преди двеста години един бунт в юга бе позволил на северната провинция Босания да се отцепи. Сега тя се делеше на херцогство Крудий, Островната държава Квег и Свободните градове на Натал.
Понастоящем ролдемската флота имаше договорка с Източния флот на Кралството и малките източни държави за взаимопомощ в случай на кешийска атака. Това възпираше имперските амбиции на изток.
На запад статуквото се поддържаше от Западната флота на Кралството, корабите на Квег и икономическата мощ на Свободните градове. За пръв път от векове целият континент Триагия беше политически стабилен и борбата се водеше основно на политически и икономически фронтове. Доста по-безкръвна, но не по-малко мръсна и ожесточена.