Чувствата му към Каспар бяха доста по-сложни. Херцогът бе отговорен за унищожаването на неговия народ. Ако не бе прищявката на съдбата, Талвин Хокинс, някога наричан Нокът на сребърния ястреб, щеше да е мъртъв като останалите оросини.
Сега Каспар беше съюзник, поредният агент на Конклава. Тал знаеше, че много от действията му са били под влияние на опасния магьосник Лесо Варен. Но дори без него Каспар си оставаше коравосърдечно копеле. Въпреки това през цялото време нещо в него караше Тал да му се възхищава. Ако се наложеше, щеше да даде живота си, за да го спаси от общите им врагове, но при други обстоятелства щеше да го убие с радост.
— Май се отнесохте, господарю. Нещо притеснява ли ви?
— Обичайните неща, Амафи. Понякога ми се струва, че боговете имат доста странно чувство за хумор.
— Вярно е. Баща ми, относително мъдър човек, веднъж каза, че сме благословени само когато боговете не ни обръщат внимание.
Тал отново погледна към Каспар и каза тихо:
— Нещо става.
Амафи се обърна и видя, че Каспар и Паско тръгват след някакъв чиновник през малката странична врата.
— Да видим дали плановете ни няма да се провалят още преди да сме започнали — въздъхна Тал.
— Да се надяваме, че днес боговете няма да ни обърнат внимание, господарю.
Каспар следваше учтивия служител по дългите коридори. Заобиколиха малката приемна и се отправиха към кабинетите на по-висшите държавни чиновници.
Дворецът заемаше цялата горна половина на платото, което гледаше над Оверн. Преди векове кешийските управници бяха издигнали крепост на тази превъзходна защитна позиция, за да пазят града долу. През годините крепостта бе реконструирана и разширявана и вече заемаше цялото плато. Навсякъде имаше тунели, някои от които се спускаха чак до града. Естествено, при предишните визити на Каспар винаги го бяха съпровождали различни кешийски благородници.
Каспар беше наясно с принципите на държавното управление и знаеше, че всяка държава преди всичко се ръководи от бюрокрацията. Апарат, който надживява всички династии. Кралете издават укази, а принцовете командват армии, но ако няма кой да сведе указите до народа, никой не се подчинява, а ако не се организират продоволствените линии, армиите умират от глад или дезертират.
Често бе благодарен, че неговото херцогство е относително малко. Можеше да назове почти всеки служител, работил в цитаделата му. Тук императорът едва ли познаваше и слугите в собствените си покои.
Стигнаха до един по-голям кабинет и наредиха на Паско да изчака отвън. Каспар влезе и видя, че в стаята цари някаква смес между функционалност и богатство. В средата, зад една широка маса, стоеше мъж. Някога широкоплещест и здрав, сега изглеждаше по-скоро дебел, въпреки че мускулите му все още си личаха. Каспар знаеше, че има остър и опасен ум. Носеше традиционни за Истинската кръв дрехи — ленена пола около бедрата, копринен колан и сандали. Гърдите му бяха голи, но имаше впечатляващ набор от бижута и верижки с доста скъпи камъни, открояващи се в ярък контраст на тъмната му кожа. Очите му също бяха черни, за разлика от белите зъби, които разкри усмивката му.
— Каспар — започна той приятелски. — Променил си се, приятелю. Бих казал, че дори изглеждаш по-добре, ако това не те обижда — и махна на ескорта и стражите да ги оставят сами.
Каспар кимна леко и каза:
— Турган Бей, Пазителят на цитаделата. Защо ли не се изненадвам?
— Нали не си вярвал, че бившият херцог на Оласко може да се вмъкне в империята ни незабелязано?
— Винаги има надежда.
Турган му махна да седне.
— Конт Андре? — погледна някакъв пергамент. — Това е равнозначно на граф, нали? Признавам, че много се изкушавах да те прибера още на границата, но исках да видя какво си намислил. Ако се бе промъкнал в града да се срещнеш с известни контрабандисти примерно, би имало смисъл. Вместо това идваш да се представиш като търговски делегат от Батира? И после идваш тук и стоиш като… и аз не знам.
Едрият старец забарабани с пръсти по масата.
— Ако има някаква причина да не нахраня крокодилите в Оверн с теб и слугата ти, ще се радвам да я чуя. А може да хвърля и твоя приятел Хокинс.
— С Хокинс играем карти и си мисля, че мами. Това е всичко. Мислех си, че ако пристигна с един известен скуайър от Кралството, ще е по-достоверно.
— Или ще успееш да видиш сметката на младока — Турган Бей се засмя. — Нима си мислиш, че не знам, че Талвин Хокинс беше на служба при теб две години? И че той бе в основата на свалянето ти? А ето че идвате в моята цитадела и се преструвате на обикновени пътници, които си убиват времето с комар — той поклати глава. — Не мога да кажа, че съм много привързан към теб, Каспар. Винаги сме те наблюдавали, като човек, предизвикващ неприятности, но докато си седеше в твоето ъгълче, не ти обръщахме внимание. Макар че, ако трябва да съм честен, винаги си уважавал спогодбите с Кеш. Но вече не си владетел на Оласко, така че няма нужда от политически любезности. И тъй като се опитваш да влезеш в двореца с фалшива самоличност, може да предположим, че си шпионин. Нали?