— Непробиваеми.
— Никой няма да ги гледа. Ще кажем, че всичко е било маскарад, за да те измъкнем от… Е, виж си в списъка, Каспар. Сигурен съм, че много хора искат да те видят мъртъв.
— Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че това е вярно.
— Е, ще ни трябват малко подробности, за да изгладим историята. Но да се спрем на това: въпреки че зет ти е обещал да те пощади, неговите агенти те преследват. Така ти остава да отидеш на единственото място, където ще те приемат относително добре, тоест Велики Кеш. Става ли?
— Става. Родоски е човек, който държи на думата си, но едва ли някой ще се заинтересува. Освен това наистина обещах да напусна Оласко.
— Ще трябва да ти намеря благодетел, Каспар. Не може да съм аз. Пазителят на цитаделата е последната защита на трона, а ако това, което подозирам, е вярно, скоро ще ни нападнат… Императорът използва магия, за да удължи живота си, и вече е на над сто години. Мнозина от Галерията на лордовете жадуват за промяна. Императорът няма живи синове, а дъщерите му вече са възрастни.
— Кой е евентуалният наследник?
— Сезиоти, най-големият му внук, но той не е харизматичен лидер. Малкият му брат Дангаи е много популярен. Брилянтен ловец, знаеш колко се цени това сред Истинската кръв, и добър воин. В момента командва Вътрешния легион, а това е много важна позиция. Сезиоти е учен и при все че го харесват, не смятат, че е роден лидер. Въпреки това има подкрепата на лорд Семалкар, Предводителя на конницата, и лорд Рава, Командира на имперските колесници. Това е доста сериозна подкрепа в сравнение с Вътрешния легион.
— Накратко, Галерията на лордовете отново е разделена и имате реална опасност от гражданска война.
— Уви, така е — отвърна Турган Бей.
— Значи имаме обща кауза — каза Каспар.
— Очевидно. Ще ти уредя покои и ще намеря благодетел, който да те представи на императора. Естествено, това ще е само проформа. А какво ще правим с Хокинс?
— Остави го за известно време. Както щеше да постъпиш, ако не бе дошъл с мен.
— Добре. Ще изпратя да повикат слугата ти и до няколко дни ще решим какво ще правим.
— Тук е заложена не само сигурността на Империята — напомни му Каспар. — Може и да съм прокуден от Оласко, но обичам сестра си повече от всичко. Една война тук може да се прехвърли през границите и да обхване целия континент.
Реши да не споменава за талноя и дасатите. Турган и без това си имаше достатъчно неприятности.
— Каспар, липсват ми старите времена. Тогава трябваше да се тревожа само за бунтовниците на юг и амбициозните генерали от Кралството на север — Турган Бей му махна за сбогуване. — Пограничните войни са толкова по-прости в сравнение с тези заговори, интриги и тайни съюзи. Почини си. Пак ще поговорим.
Каспар последва слугата до новите си покои. За негова радост наистина бяха подходящи за царска особа. Апартаментът имаше седем помещения и бе изпълнен със слуги, повечето от които красиви момичета, облечени с традиционните носии с открити гърди.
Когато дойде, Паско завари Каспар на дивана — наслаждаваше се на поднос с плодове, а две красиви жени очакваха нарежданията му.
— Всичко ли мина според плана? — попита бившият учител на Нокът и дългогодишен агент на Конклава.
— Както очаквахме. Турган Бей е точно такъв, какъвто ни го описаха.
Двамата огледаха разкошните покои. Каспар намигна на едно от момичетата и то му се усмихна.
— Ако знаех, че ще е така, щях да поискам убежище много отдавна — въздъхна Каспар.
10
Заплаха
Ралан Бек беше изчезнал.
Накор се изправи и се огледа, но не видя и следа от младия мъж. След това нещо помръдна на склона източно от пещерата и след малко се показа Бек, нарамил цял куп съчки.
— Станал си — усмихна се младежът. — Очевидно.
— Да — усмихна се и Накор. — Станах.
— Видях, че огънят догаря, и реших да отида за дърва. Очевидно.
Накор кимна.
— Гладен ли си?
— Винаги — младежът хвърли дървата на земята и седна, а Накор зарови в торбата си. — Надявам се, че не са пак портокали. Ще хвана разстройство.
Накор поклати глава.
— Храна за из път — измъкна някакъв пакет, увит в промазана хартия, и му го подаде.
Бек го отвори и видя, че вътре има хляб, твърдо сирене и парче сушено говеждо.
— И по-лошо сме яли.
Докато младежът се хранеше, Накор го оглеждаше. Сякаш почти го разбираше, но трябваше да се напъне още малко.
— Какво?
— Какво какво?
— Зяпнал си ме. Това е… странно.
Накор се усмихна.
— Двамата имаме подобно детство. Баща ми ме биеше и аз също избягах като малък — започна да му разправя как е станал комарджия и е срещнал Пъг и другите магьосници.