Телохранителят изгледа злобно момчетата и тръгна към стаята в дъното на коридора.
— Момчета, добре ли сте? — попита мъжът с меча.
Тад и Зейн кимнаха.
— Задължени сме ти.
— Няма нищо — мъжът прибра меча си. Имаше тъмна коса и сини очи и бе по-млад, отколкото бяха решили в началото. Дрехите му бяха скъпи. — Качвах се нагоре и видях цялата олелия. Трябваше да спра тази грамада, стига въобще да е човек, а не някой избръснат трол, да не ви изкорми. Всъщност търся един човек, казва се Калеб.
— Той е нашият втори баща — каза Зейн. — Само че го няма.
— Е, значи ще трябва да дойда по-късно. Много ли ще се бави?
— Каза два часа — обясни Тад. — Ние мислехме да се разходим до източния кервансарай.
— Аз ще изчакам още няколко минути — мъжът кимна към вратата в дъното. — Да се уверя, че не ви следят. Калеб няма да е доволен, ако позволя да ви накълцат на парчета.
— Аз съм Тад, а това е Зейн.
Мъжът се поклони.
— Аз съм Талвин Хокинс, стар приятел на Калеб — намигна им. — Вървете да се позабавлявате някъде, но без кръвопролития.
Слязоха в общото помещение и Хокинс каза:
— Моля ви да предадете нещо на Калеб, като го видите.
— Какво, сър? — попита Тад.
— Утре вечер, в обичайното време на същото място. Запомнихте ли?
Тад повтори съобщението.
— Аз тръгвам. Вие също, за всеки случай.
— За всеки случай ли, сър? — попита Зейн.
— Именно. На ваше място щях да се мотая навън, докато Калеб не си дойде. Този телохранител може да ви глътне и да му остане място за цял вол.
И Тал изчезна през вратата.
Тад се обърна към Зейн.
— Има още време до свечеряване. Хайде да се поразходим из пазара.
Зейн кимна. Наистина бе по-умно да изкарат следващите часове в по-приятни занимания от това да бъдат боксови круши на Маманауд.
12
Откритие
Накор се огледа.
— Какво точно търсим?
Пъг махна с ръка напред.
— Откакто Лесо Варен избяга от Оласко, се опитваме да открием обхвата на неговите „смъртни разломи“, както ги наричаме.
— Това го знам — отвърна Накор и продължи през високата до коляно трева. Ралан Бек стоеше малко встрани и ги гледаше.
Намираха се на обширна поляна някъде на три дни от границата между Кралството и херцогство Маладон и Семрик. До столицата на Маладон имаше четири дни езда.
Бек — гледаше двамата мъже, които се въртяха из тревата — се засмя и попита:
— Цял ден ли ще се въртим в кръг?
Пъг погледна опасния младеж и кимна.
— Ако трябва. Преди година открихме следи от много опасна и могъща тъмна магия. За да не ти досаждам с обяснения, ще кажа само, че е свързана с много лошите неща, които предстоят. Ще е много добре, ако може да й хванем… следите между Опардум, мястото, от където произхожда, и някъде другаде. Според нашите изчисления би трябвало да намерим нещо наоколо.
Бек поклати глава.
— Говорите за места, дето хич не съм ги чувал. Преди малко беше зима, а сега е лято. Освен това приказваш странно, макар да разбирам почти всички думи — младежът се засмя отново. — Не че ми дадоха избор дали да идвам, или не. Така че ето ме тук. Само дето продължавам да не виждам смисъла.
Посочи няколко дървета на стотина разтега северно и добави:
— Мисля, че това, което търсите, е ей там.
Пъг погледна въпросително Накор, който само сви рамене и се обърна към дърветата.
— Не усещам нищо.
— Варен прикриваше работата си много внимателно. Виж колко време ни отне да стигнем дотук.
Накор се обърна към Бек.
— Стой тук, като ориентир, ако не намерим нищо при дърветата.
Бек свали черната шапка, която бе взел от убития пред пещерата, и направи вежлив поклон.
— Твоето желание е заповед за мен, Накор.
Двамата стари приятели тръгнаха към дърветата.
— Мислил ли си какво да правим с него? — попита Пъг.
— Най-простото решение е да го убием.
— Убивали сме за каузата си, но само когато няма друг начин — Пъг се обърна към Бек, който кротко чакаше, където му бяха казали. — А ако мислеше, че няма друг начин, нямаше да го водиш на Острова на чародея.
— Така е. Потенциално той е най-опасният човек, когото сме виждали — Накор извади един портокал от торбата си и го предложи на Пъг, но той отказа. Дребничкият комарджия започна да го бели. — Виждаш колко могъщ е сега и помисли какво ще стане след сто години или двеста.
— Дали ще живее толкова много? — попита Пъг.
— Виж теб, мен и Миранда — отвърна Накор, докато навлизаха между дърветата. Сянката за момент обърка зрението им, защото на поляната печеше ярко слънце. — Вие с Миранда се поддържате чрез мощни заклинания, а аз имам само няколко трика.