Пъг кимна усмихнато.
— Наричай го както искаш. Талантът ти може да няма логика или система, но ти си най-вещият магьосник на този свят.
Накор сви рамене.
— Не мисля така, но това не е важно — той понижи глас, сякаш се притесняваше, че Бек може да ги чуе. — В мен има нещо. Не знам какво, но е вътре в мен още откакто бях дете. В някои отношения съм като Бек. Не мисля, че става дума за частица от Безименния, но е нещо подобно. Мисля, че затова умея всичките си трикове.
— Изпили сме доста вино при обсъждането на тази твоя теория Накор.
— Само че вече не е теория. Бек е истински. И когато докоснах онова нещо вътре в него, нямаше съмнение какво е. Никакво съмнение.
Пъг кимна, без да казва нищо.
— Една от любимите ни дискусии е за произхода на боговете — продължи Накор.
— Да, така е.
— Веднъж ти казах, че подозирам, че съществува ултимативен бог. Същество, което е свързано с всичко. С абсолютно всичко, Пъг. И всичко под него е взаимосвързано.
— Помня. Нелоша теория за това как вселената се държи заедно. Твърдеше, че останалите богове и всички съзнания са опит на това божество да разбере себе си.
— Преди ти казах, че е като бебе. Бута неща от масата и ги гледа как се чупят, постоянно. Гледа и опитва да разбере какво се случва. Само че тук говорим за милиони, дори милиарди години. Това божество има всичкото време, което е съществувало и ще съществува. В такъв случай би имало логика боговете също да докосват по-нисши същества, за да разберат на свой ред мястото си във вселената.
— Значи Безименният е поставил частица от себе си в Бек, за да разбере мястото си във вселената?
— Не — отвърна Накор. — Възможно е, но не мисля, че намерението му е такова. Според мен през годините Безименният е имал много агенти, но като Варен. Разкажи ми за него.
— Вече си чувал каквото знам.
— Разкажи ми за първия си сблъсък с него.
— Когато го срещнах за пръв път, вече бе станал много вещ в практикуването на тъмна магия. Арута беше принц на Крондор, а Джеймс още бе млад барон. Той, заедно със сина ми и една от най-талантливите ми ученички, се сблъскаха с един магьосник, Сайди, за когото подозирам, че е бил Варен, в друго тяло.
— Помня историята за амулета. Така и не го намериха, нали?
Пъг поклати глава.
— Още е някъде там. До миналогодишното нападение на острова и Елвандар отнемането на Сълзата на боговете бе последният голям опит на Варен да посее хаос. Между тези събития оставаше в сянка и работеше на някое спокойно място.
— Като цитаделата на Каспар в Оласко — усмихна се Накор.
— Е, тя едва ли можеше да се нарече спокойна. Но колко хора знаеха, че е там? Беше много добре пазена тайна. Некромантската магия му дава възможност да се пренася от тяло в тяло. Според моите проучвания някъде има съд с, да речем, душата му, поради липса на по-добър термин. Това му помага да пленява тела и да ги ползва. Няма да спре, докато не унищожи Конклава и всеки, който пречи на мисията му да сее злини. Така че е проблем — Пъг кимна към Бек. — А според думите ти си имаме още един, ей там.
— Не мисля, че той е като Варен — каза Накор и хвърли обелките от портокала. — Варен е бил подмамен, съблазнен, привлечен, излъган или какъвто термин избереш, с обещание за власт, вечен живот или нещо подобно. Никой нормален човек не се отдава доброволно на злото.
— В Лесо Варен няма нищо нормално.
— Но едно време може да е бил обикновен човек, попаднал на грешно място в грешен момент. Този амулет, за който говориш, би могъл да всели лудост в някой по-слаб. А лудостта е всичко, което стои между доброто и злото. Този младеж няма да остане нормален повече от няколко години. Вече е загубил напълно представата за морал и е тласкан само от импулси.
— Каква полза имаме от човек без морал, който не различава добро от зло?
— Намерихме полза от Каспар, нали? — попита Накор.
Пъг замълча за момент.
— Вярно. Но той беше под влиянието на Варен. Този младеж е директно докоснат от Безименния. Разликата не е ли очевидна?
— Не знам, Пъг. Знам само, че или трябва да го убием скоро, преди да е станал твърде могъщ, или да се опитаме да го променим някак.
— Разбирам нежеланието ти да го убиваш, Накор, но защо се стремиш да го промениш?
— Ами ако е вярна теорията ми, че боговете вграждат част от себе си в нас, за да се учат?
— Каза, че се съмняваш мотивите на Безименния да са подобни.
Накор се усмихна.
— Да, но действията често имат неочаквани последици. Ами ако успеем да изпратим обратно съобщението, че без баланс и добро злото не може да съществува?
— Дали ще има значение?
— Трябва, защото такова е устройството на реалността. Представи си символа на Ин и Ян. Кръг, който съдържа черно и бяло, само че в бялото има черна точка, а в черното — бяла! Противоположни сили, но всяка докосната от другата. Безименният може да е луд, но трябва да признае тази фундаментална истина.