Пъг се засмя горчиво.
— Може никога да не разберем, защото боговете са ни направили с ограничени дарби и възможности. Само че аз поставям това, което разбирам и контролирам, пред теориите ти, колкото и добре да звучат. Ако Бек се окаже заплаха за Конклава, ще го размажа като хлебарка. Без колебание. Ясно ли е?
— Съвсем — Накор спря да се усмихва. — Но си мисля, че трябва да го проучим още малко, преди да го унищожим.
— Съгласен, но искам да се посъветваш и с останалите на острова. Освен това искам да продължиш проучванията на талноите на Новиндус. Те са непосредствената заплаха. Трябва да намерим начин да ги контролираме без пръстена.
Накор кимна.
— Да, пръстенът има страничен ефект: да подлудява носителя си.
Пъг се огледа.
— Да видим дали ще намерим следата.
— Ей там е — каза Накор и посочи нещо блещукащо на пет стъпки във въздуха. — Видях го преди малко.
Пъг се насочи към късчето енергия, носещо се между два клона.
— Можеше да го търсим с години. Чудя се как момчето успя да го долови?
— Това е много зло нещо, а като имаме предвид природата му…
— Мислиш, че е някак си настроен?
— Очевидно — Накор разгледа късчето енергия. — Имаш ли представа как работи това нещо?
— Когато се изправих срещу Мурмандамус под Сетанон, видях нещо подобно. Но онова беше брутална сила. Това е деликатно… почти произведение на изкуството.
— Доста неочаквано, като се сетя каква касапница заварихме в покоите му в цитаделата на Каспар.
— Варен може да е луд убиец, но не е глупак. Ако не беше откачен, можеше да ни е от полза.
— Ако не беше откачен, нас можеше да ни няма, Пъг.
— Е, може би не нашият Конклав, но все щеше да има подобна група.
— Къде ли отива това? — Накор посочи дългата около стъпка енергийна нишка сребриста светлина.
Пъг махна към края, който беше по-близко до него.
— Не знам. Но идва от предишното място, където се е появило. На стотина мили на изток.
— И там ли изглежда така?
— Не. Там е като сфера с големината на гроздово зърно. И по някакъв начин бе закотвено към земята, чрез енергия. Освен това беше невидимо и нямаше субстанция, тъй че можеше спокойно да го подминеш. Трябваше доста сложно заклинание, за да го разкрием. А това изглежда… — Пъг огледа енергията, сякаш виждаше нещо. — Не знам как го е постигнал. Сякаш… — очите му се разшириха. — Накор, открил е начин да накара тази енергия да подскача!
— Как така да подскача?
— Ето този край. Но е на стотици мили от сферата, а е свързан с нея. Почти като цуранските кълба, с които се транспортираме.
— Но те са устройства — каза Накор.
— Миранда не се нуждае от тях — отвърна тихо Пъг. — Може да се пренася със съзнанието си, стига да знае къде отива.
— Но никой друг не може.
Пъг се усмихна.
— И аз така мислех, но последния път в пещерата на острова ти не използва кълбо.
— Това е трик — сви рамене Накор. — Елементарен номер.
— Тя отдавна се опитва да научи мен и Магнус, но все не успява. Все пак се занимаваме с това само от двадесет години.
— Щом този край е свързан със сферата, къде отива другият?
Пъг се намръщи, сякаш можеше да види. След няколко минути се опули и прошепна, сякаш се боеше да повиши глас.
— Накор.
— Какво?
— Това е разлом!
— Къде?
— В края на тази нишка. Невероятно малък е, но е разлом. Варен е отворил разлом. Отначало си мислех, че събира енергия, за да отвори голям разлом, но съм грешил. Искал е да направи малък, който да остане отворен… години.
Накор си пое дълбоко дъх.
— Пъг, ти знаеш повече от всеки друг за разломите. Как е възможно да съществува нещо толкова малко?
— Нивото на контрол, за да се създаде подобно нещо и да остане отворено повече от година, е… невероятно — Пъг се изправи. — Някой знае повече за разломите от мен, Накор. Аз не бих могъл да направя нещо толкова деликатно и прецизно.
— По-добре да се върнем при Бек, преди да е решил да запали тревата, за да има с какво да се развлича. Какво мислиш да правиш с това?
— Ще изпратя някои от най-добрите ни ученици и ще помоля Магнус да доведе неколцина цурански Велики да го проучат. Няма да разберем какво точно е правил Варен в цитаделата на Каспар, докато не намерим другия край на нишката, което значи от другата страна на разлома.
Накор го стисна за рамото, сякаш да му вдъхне кураж.
— Другият край на разлома може да е лошо място.