— Най-вероятно е така — каза Пъг.
— Трябва да поговорим за онези съобщения, които ми показа.
— Не знам какво повече да кажа, Накор — Пъг се умисли. — Може би не трябваше да ти ги показвам. Миранда още не знае за тях.
Накор спря да се усмихва. Пъг рядко го виждаше умислен и знаеше, че вероятно ще каже нещо сериозно. Вместо това исаланецът отново се ухили.
— Значи ще загазиш сериозно, когато разбере.
Пъг се засмя.
— Знам, но тя е с най-горещия нрав в семейството и ако ги прочете… И двамата знаем, че пътуването във времето е възможно. Аз съм го правил с Томас и Макрос, но не знам как става.
— Очевидно в бъдещето си се научил.
— Но знаеш какъв е големият въпрос, нали?
— Да. Дали си изпращаш съобщенията, за да подсигуриш, че нещо ще се случи, или за да спреш нещо, което предстои.
— Мислех си за първото писмо, което се появи преди Джеймс и принцовете да заминат за Кеш.
— Предупреди Джеймс, ако срещне странен мъж, да каже „няма магия“. Откъде ли си знаел, че това ще съм аз?
— Според мен сме се срещнали по-късно в бъдещето при много тежки условия. Вероятно съм искал да ни осигуря няколко години да поработим заедно.
— И аз мислех за подобно нещо. Но никога няма да разберем, нали?
— Ако бъдещето е гъвкаво, значи съм успял да променя нещата… — Пъг се засмя. — Макрос.
— Какво Макрос?
— Усещам неговата ръка в това. Както и навсякъде в живота ми. Другия път като видиш Томас го питай за бронята и спомените от миналото. Остави го да ти разкаже. И там беше замесен Макрос и имаше пътуване във времето.
— Добре.
Тръгнаха мълчаливо към Бек. Щом го наближиха, младежът се усмихна.
— Намерихте ли го?
— Да — каза Пъг. — Как знаеше, че е там?
Бек сви рамене.
— Не знаех. Просто го почувствах.
Пъг и Накор се спогледаха.
— Да тръгваме — каза исаланецът.
— Може ли да хапнем нещо? — попита Бек. — Направо умирам от глад.
— Да — отвърна Пъг. — Ще те нахраним. — „Ще се грижим за теб, докато не се превърнеш в заплаха. Тогава ще те убием.“
Пъг извади едно цуранско кълбо и тримата изчезнаха от поляната.
13
Амулети
Каспар влезе в стаята.
Талвин Хокинс и Калеб го поздравиха с кимане.
— Готово — каза Каспар.
— Политическото убежище ли?
— Нещо подобно. Но за целта ни е идеално.
— Добре е да имаш приятели на високи постове — обади се Тал.
Намираха се в задната стая на една странноприемница в съвсем различен квартал от този, в който бяха отседнали Калеб и момчетата. Тук имаше множество чужденци, така че появата им нямаше да привлече внимание. Свечеряваше се и градът утихваше, но площадът навън беше едно от сборищата на младежи. Калеб неохотно бе оставил братята при един фонтан, около който се бяха събрали младежи и девойки. Все пак беше сигурен, че това е по-добрият вариант, отколкото да ги остави в хана при двете момичета от Истинската кръв, нервната им майка и личния им телохранител.
Напълно споделяше съмненията на Тал дали грамадният бияч е човек.
— Турган Бей ми каза какво са открили агентите му — Каспар си наля вино от глинената кана, отпи и се намръщи. — Трябваше да се захванем с внос на вино от Рейвънсбърг и Източните кралства. Ще натрупаме състояние, ако това е най-доброто, с което разполагат.
— Това не ти е „Речната къща“ — каза Тал, имаше предвид ресторанта, който бе отворил в Ролдем. — Освен това знаеш, че това не е най-доброто вино в Кеш.
Калеб също отпи и каза:
— Във всеки случай е най-доброто, което имат тук.
Каспар се наведе напред.
— Има само едно нещо, което свързва убийствата. Всяка жертва, без значение дали е от Истинската кръв, е била от поддръжниците на принц Сезиоти като бъдещ наследник на императора.
— Дали се очаква Диигаи да умре скоро? — попита Калеб.
— Питай баща си и брат си. Те може да са по-наясно с магическите средства, с които императорът удължава живота си. Според Турган много от благородниците и командирите не са доволни, че го прави. Императрица Лакейша е доживяла до деветдесет от чиста злоба. Според това, което съм чувал, тя е била един от най-коравите управници. Хората не се дразнят заради десетината години в повече, а заради употребата на магия. Според повечето благородници дъртият вече не става за управник. Прекарвал много време с наложниците си, което на неговата възраст си е чисто геройство, и някои от указите му били доста съмнителни. Все още не е забъркал голяма каша, но търпението на лордовете изтънява и скоро ще го накарат да посочи наследник.
— Сезиоти е учен, когото уважават, но не буди възхищение — продължи Каспар и описа разговора си с Турган Бей.