— Значи може да предположим, че някой се опитва да намали подкрепата към Сезиоти за сметка на Дангаи — каза Тал. — Защо?
— Ако не бяха намесени Нощните ястреби, можеше да решим, че това е поредният кървав политически спор — каза Калеб. — Но тук се усеща ръката на Лесо Варен. А щом той иска нещо, ние желаем обратното.
Каспар се изправи.
— Не мога да остана повече. Със сигурност ме следят и въпреки че знаят за Тал, не подозират за теб. Предлагам да тръгнеш последен — Калеб кимна. Каспар се обърна към Тал. — Другата седмица ще има прием у лорд Греш. Опитай да си изпросиш покана. Точно като за теб ще е. Отегчени съпруги, любопитни дъщери, пропаднали комарджии и щури младежи, търсещи слава, като убият някой известен. Ще успееш да си създадеш поне половин дузина врагове за една вечер.
Тал го изгледа кисело.
— Ще се постарая.
— Ако науча нещо ново, ще изпратя Паско — каза Каспар и излезе.
— Вероятно е прав, че го следят. Аз ще тръгна след малко, а ти поизчакай. Ще успееш ли да се промъкнеш незабелязано?
— Би трябвало — отвърна Калеб. — Дойдох почти час преди вас и мисля, че съм в безопасност. Все пак, след като вече ви следят, ще се погрижа следващата ни среща да е на по-сигурно място.
Тал се огледа.
— Ами ако ни наблюдават… с други средства?
Калеб измъкна един малък костен талисман и му го показа.
— Прави ги Насур, дребен магьосник на острова на баща ми. Предотвратява всякакво магическо наблюдение.
— Доста полезно. Сигурно не ти се намира едно в повече?
— Не бих ти дал. Ако си набелязан от агентите на Варен, може да те шпионират с магия. Изчезването ти сега би могло да бъде обяснено по много начини, дори с това, че с Каспар сте подсигурили тази стая срещу магия. Но ако изчезнеш за постоянно, ще се убедят, че си нещо повече, отколкото се представяш.
— А аз за какво се представям?
— В момента двамата с Каспар минавате за агенти на Ролдем. При това не много добри. Наложи се да пуснем няколко сериозни слуха на нужните места, за да изградим това прикритие. Кеш винаги се притеснява от флотата на Ролдем. Като им подхвърлим нещо очевидно, няма да си правят труда да ровят за подробности. Никой освен слугите на Варен не подозира за Конклава.
— Освен онези агенти в държавното управление, които работят за вас.
— Да. Това е отнело много години на баща ми. Сега има хора сред всички управляващи съсловия, без да е задължен на владетелите. Време е да тръгваш. Ако ми потрябваш, ще изпратя някое от момчетата.
Тал се изправи, стисна му ръката и тръгна да излиза.
— Какво ще кажеш, когато всичко приключи, да отскочим за няколко дни до Кендрик и да половуваме?
Калеб се усмихна и отвърна:
— Естествено, след като отделим малко време на жените.
Тал отвърна на усмивката и излезе.
Калеб се облегна с намерението да изчака поне час, за да се увери, че не го следят. Чудеше се как ли се справят момчетата.
Зейн отхвръкна назад, удари се в ръба на фонтана, изкара си въздуха и падна.
— Защо го удари? — извика Тад и скочи между брат си и младежа, който го бе блъснал.
— Теб какво те засяга?
— Това е брат ми.
Непознатият беше едър, с широки рамене и гъсти вежди. Брадичката му бе леко крива, което му придаваше злобно изражение.
— Той закача момичето ми.
Въпросното момиче бе леко пълна, но доста красива блондинка, която допреди малко бе флиртувала с братята.
— Не съм твое момиче, Аркмет. Спри да го разправяш пред хората.
— Щом казвам, че си моя, значи си моя — изръмжа младежът.
— Тя каза, че не е твоето момиче — Тад се усмихна.
Аркмет се опита да го блъсне, но за разлика от брат си, Тад бе подготвен: присви дясното си коляно, изпъна левия си крак и дръпна нападателя си. По-тежкото момче се просна по очи на паветата.
Зейн се изправи и застана до брат си, докато младежът се извърташе.
— Как смееш?! — викна Аркмет, докато се изправяше.
— Не ние започнахме, приятел, но ако искаш да ни се пробваш сам, давай — каза Зейн и се приготви за бой.
Аркмет се ухили злобно.
— Кой каза, че съм сам?
Братята се огледаха и видяха, че се е събрала група момчета.
— Кои сте вие? — попита Тад.
— Чираци от гилдията на хлебарите — отвърна един русоляв младеж и махна към четиримата, които стояха зад него. — Аркмет е един от нас.
— Значи ви е приятел?
— Не особено, но си имаме правила. Ако удариш един от чираците, все едно удряш всички.
— Защо някой не ни каза, преди да стигнем до бой — подхвърли Зейн.
Допреди малко двамата бяха флиртували с няколко по-отворени момичета. Около фонтана се събираха младежи от различни краища на Империята, които нямаха против да си говорят с две момчета от Долината на сънищата.