— Къде каза, че си виждал други такива?
— Далеч на юг има секта, която почита Лимс-Крагма. Идват в града понякога и могат да се познаят по тези амулети. Не знам как се наричат.
Калеб поръча още няколко неща.
— Нямам нужда от ястреба. Щом е на секта от Юга, едва ли ще има вярващи в Крондор.
Търговецът изглеждаше малко разочарован и веднага започна да предлага други стоки. След малко Калеб се върна на амулета и сви рамене.
— Може пък да прибързвам — лицето на търговеца светна. Вече бе изкарал повече печалба, отколкото за месец, но като всички от професията си, желаеше още. — Нали каза, че си виждал подобни?
— Да, приятелю — отвърна Мудара. — По-тежки са, мисля, че са от метал, и се носят на здрава верижка. Винаги под туниката.
— Можеш ли да ми намериш няколко?
Лицето на мъжа стана безизразно.
— От тях не. Но мога да ти направя копия на този. В града има много занаятчии, които ще се справят.
Калеб сви рамене.
— Клиентите ми изискват автентичност. Те са колекционери и няма да се занимават с евтини имитации. Ако успееш да откриеш от онези медальони, за които говориш, ме потърси в „Трите върби“. Казвам се Калеб и ще съм тук поне още две седмици.
Двамата приключиха сделката и се разделиха.
— Искам да останеш наоколо и да го наблюдаваш до довечера — каза Калеб, докато се отдалечаваха. — Гледай да не те забележи, но ако се случи, се усмихни и помахай, все едно си вършиш работата. Преструвай се, че разглеждаш стоки, но не го изпускай от поглед. Запомни с кого говори. Ако тръгне нанякъде, го проследи, но гледай да не те види. Ако се наложи, се откажи и ела в странноприемницата. Винаги можем да го проследим и друг път. Разбра ли?
Зейн кимна и тръгна към другия край на площада, откъдето можеше да наблюдава незабелязано. Калеб пък се отправи към магазина на Чезарул, защото му трябваше по-опитен агент. Не искаше да оставя момчето, но някой трябваше да наблюдава търговеца. Калеб се прокле наум, че не се бе сетил да се подсигури, преди да тръгне на срещата. Спомни си за разговорите с баща си. Да се тревожиш за хората около себе си е разсейване и те прави уязвим. Въобще не трябваше да взима момчетата.
Пазарът се пълнеше с хора, връщащи се от работа. Зейн знаеше, че скоро оживлението ще премине и сергиите ще се опразнят и ще затворят. Първия път бе наблюдавал с изумление как за по-малко от час от място, където не можеш да се разминеш, пазарът опустява напълно. Беше сигурен, че Мудара не го е забелязал, но скоро щеше да е много трудно да се скрие.
Започна да се оглежда за по-добро място и си хареса един закътан вход. Както очакваше, Мудара нямаше търпение да се свърже с доставчиците си, за да изпълни поръчката на Калеб, и бе един от първите, които развалиха сергиите си — прибира амулетите и медальоните в голяма торба.
Зейн тръгна след него. Беше решен да не подведе Калеб. Опитваше се да не привлича внимание и се чувстваше уверен. Непрекъснато гледаше между него и Мудара да има хора и бе доволен, че търговецът не погледна назад нито веднъж.
Напуснаха претъпканите улици на търговския квартал и навлязоха в по-слабо населена част от града. Тук имаше множество складове, работилници за кожи, керамика, безброй каруци и дори служба, предлагаща наемници.
Мудара влезе в една постройка, от която въпреки късния час излизаше гъст пушек и се чуваше удряне на чукове. Вероятно това бе работилницата, откъдето се снабдяваше с амулети.
Зейн не знаеше колко време е минало, но когато Мудара излезе, вече бе тъмно. Момчето го наблюдаваше от позицията си зад някакви сандъци до един празен склад.
Реши да продължи да го следи. Човекът или щеше да се прибере, или да отиде при друг доставчик. Търговецът отново тръгна, без да обръща внимание на нищо около себе си.
Зейн се мъчеше да не го изпуска от поглед. Скоро поведението на Мудара се промени и за малко щеше да го види, когато внезапно се обърна. За късмет точно тогава момчето се намираше в плътна сянка и успя да остане незабелязано.
Зейн осъзна, че Калеб му бе казал да внимава точно за такова поведение. Търговецът отиваше някъде и не искаше да бъде проследен. Момчето усети, че става дума за нещо опасно.
Калеб им бе говорил много за рисковете на новия живот, но Зейн започваше да разбира за какво става въпрос чак сега. Устата му пресъхна и сърцето му започна да подскача, но той призова куража си и продължи след Мудара.
Опитваше се да си набелязва ориентири, защото се намираше в непознат квартал. Имаше чувството, че не е добре да замръква на това място. По улиците нямаше фенери, а в далечината се чуваха приглушени гласове. Някъде се засмя жена, а от друга посока долетя писък, в който нямаше нищо весело.