Мудара зави зад един ъгъл и момчето забърза, после надникна зад него. Търговецът бе спрял до някаква врата и чукаше странно. Един път, пауза, два пъти, пак един и после три.
Вратата се отвори и Зейн настръхна. На прага стоеше мъж с черни дрехи, лицето му бе скрито в сянката. Туниката, панталоните и кърпата на главата бяха точно такива, каквито му бяха описали на Острова на чародея. Този човек беше Нощен ястреб.
Мудара заговори бързо и му подаде амулета. Мъжът не беше доволен и започна да оглежда внимателно улицата. Зейн се надяваше да няма свръхестествени дарби, защото иначе животът му щеше да е в опасност.
Двамата започнаха да спорят и от жестовете на Мудара си личеше, че опитва да убеди другия в нещо.
— … струва си риска. Ако това са онези, за които ни предупредиха, може би ще ни заведат до… — убиецът му махна да говори по-тихо. Зейн не можа да чуе остатъка от разговора, но накрая мъжът се прибра и хлопна вратата в лицето на Мудара. Търговецът се обърна и продължи по улицата.
Зейн понечи да тръгне след него, но две силни ръце го сграбчиха отзад и една длан запуши устата му.
— Мълчи, ако искаш да останеш жив.
Сърцето му щеше да се пръсне, но успя да запази самообладание и да кимне.
— Върви след мен и не казвай нищо, докато не се убедя, че сме в безопасност — каза нападателят — висок и чернобрад — и го пусна.
Зейн тръгна с него. През следващия половин час се промъкваха внимателно покрай затъмнени входове и по тесните улички.
— Ти ли си Зейн? — попита мъжът, щом стигнаха до по-оживената част на града.
— Да — коленете му трепереха от изтощение и страх.
— Чезарул ме прати да те намеря, но ти тъкмо тръгваше след търговеца, когато стигнах до площада. Реших да вървя след теб, защото ако те бях спрял, онзи можеше да забележи.
Зейн кимна.
— А защо ме сграбчи?
— Ако беше продължил да го следиш, щяха да те убият. Обикновено си тръгват от срещите си по лъжлив път и убиват всеки, който ги следи. Загубихме четирима души, преди да го установим.
— Кои са те?
— Гилдията на смъртта. Нощните ястреби — брадатият се огледа. — Аз съм Чойоба. Хайде, ще те заведа до странноприемницата.
Зейн кимна и тръгна след него.
— Справил си се добре — каза Чезарул.
— Така е — потвърди и Калеб.
Зейн беше твърде уморен да се усмихне и само кимна.
— Значи знаем къде да намерим Нощните ястреби? — обади се Тад.
Чезарул поклати глава.
— Не, млади приятелю. Те ни откриха.
Изражението на Тад подсказваше, че не разбира.
— Това е капан — обясни Калеб.
— Капан ли? — възкликна Зейн.
— Фалшивият амулет беше сложен там, за да може някой, който работи за Конклава, да го открие. Незапознат човек нямаше да му обърне внимание или щеше да си го купи. Но щом започнах да задавам въпроси, Нощните ястреби разбраха, че търся тях. Сигурно си е стоял на сергията от месеци. Не би заинтригувал друг освен нас. И ние ще захапем примамката.
— Не разбирам… — започна Тад.
— Нощните ястреби залагат капани. Знаят, че с убийствата из града е само въпрос на време да започнем разследване. Затова слагат този амулет, който много наподобява техните, и всеки, който се оглежда за Гилдията на смъртта, би полюбопитствал за произхода му.
— Постъпихме според очакванията им — продължи Калеб. — Спорът, който си видял, вероятно е бил за следващото им действие. Дали да ни кажат, че няма истински амулети, и да ни проследят от пазара. Или да се съгласят на сделка и да ни нападнат веднага, или пък да ни проследят до странноприемницата. А след това да ни избият.
— Тези кучета са истинска напаст за спокойствието на града — каза Чезарул. — Освен това вредят на търговията. Искрено се надявам, че скоро ще приключим с тях — обърна се към Калеб. — Утре не ходи на пазара. Трябва да събера хората си, а някои от тях не са в града. Дай ми два дни и на третия се срещни с търговеца. Дотогава ще сме готови.
— Пабло няма да е доволен, ако превърнем странноприемницата в бойно поле — каза Калеб.
— Няма нищо, което малко злато да не излекува. Освен това той е предан на каузата също като нас.
Калеб кимна.
— Добре. Утре ще изведа момчетата на езда по брега на Оверн. Да речем, че ще потърсим някоя екзотична риба.
— Защо не крокодили? — усмихна се Чезарул.
— Ще се върнем след два дни и ще се срещнем с Мудара.
— Добре. Желая ви лека вечер — каза търговецът и си тръгна.
— Тад, върви в общото помещение и кажи на Джоми, че може да дойде.
— Мислиш ли да го задържиш при нас? — попита Зейн.