— Поне за известно време. Момъкът е корав, а при положение че е от Новиндус, едва ли има някакви връзки с Нощните ястреби. Освен това ми харесва.
— Той ни помогна без никаква причина — каза Зейн.
— Има си кауза. Чувство за справедливост, което липсва у повечето хора.
— Джоми, можеш ли да яздиш? — попита Калеб, когато двете момчета влязоха в стаята.
— Достатъчно, че да не падам, ако не бързаме много — отвърна червенокосият.
— Добре, защото утре ще се разходим до езерото и искам да дойдеш.
— Вземате ме на работа?
— Нещо такова — каза Калеб. — Ще ти обясня утре. Сега лягайте да поспите.
Тримата излязоха от стаята на Калеб и се насочиха към своята. Предната вечер Пабло Магуайър бе донесъл сламеник и Зейн го просна между двете легла. Джоми се опъна на него с удоволствие.
— Надявам се, не ти е много твърдо — каза Тад.
Джоми се засмя.
— Почти цяла година спя на улицата, а последното ми легло беше корабен хамак. Не съм спал на легло, откакто баща ми ме изхвърли. Това направо си е истински лукс.
Тад загаси фенера и стаята потъна в мрак. Двамата с Джоми заспаха бързо, но Зейн продължи да се върти — облеченият в черно убиец не излизаше от ума му.
14
Пробив
Магнус наблюдаваше внимателно.
Накор се бе надвесил над талноя. Трима цурански Велики гледаха с интерес.
— Не е нещо очевидно — каза Накор. — А може и да греша — прокара ръка над шлема му. — Но пък ако проработи…
Талноят се изправи. На лицето на Магнус разцъфна усмивка.
— Успя.
Пръстенът, чрез който се командваше съществото, беше у него.
— Мисля, че открих как да контролираме талноя, без да ползваме пръстена — каза Накор. — Това е полезно, защото пръстенът има неприятен страничен ефект.
— Много впечатляващо, Накор — каза Илианда.
От всички цурански магьосници той беше най-малко впечатлен от факта, че исаланецът не се вписва в концепциите им за Висш и Нисш път. През повечето време Накор дори отричаше, че практикува магия. Илианда не се притесняваше от това, щом насреща получаваше резултат.
— Все пак трябва да решим какво да правим с разломите, които се отварят на нашия свят заради това нещо — обади се Фомойн. — Ако не можем да направим защитни заклинания, трябва да го върнем на Мидкемия. Имаме съобщение за нов разлом. Двама от нашите братя в момента проверяват какво се е случило.
— Ще кажа на Пъг — съгласи се Накор. — Той се опитва да разучи защитите, които са държали това нещо скрито през вековете.
— Може да го преместим на Мидкемия, но дали вече не е късно? — обади се Магнус.
Тримата цурански магьосници се спогледаха.
— Ако е късно, ще трябва да впрегнем нашите ресурси, за да спрем евентуално нашествие — каза Савдари. — А ако не е, можем да спечелим повече време, като го местим често между нашите светове. Две седмици тук, две седмици на Мидкемия.
— Може. Ще говоря с баща си тази вечер. Надявам се, че ще е намерил подходящо защитно заклинание и няма да има нужда да местим талноя постоянно.
— Ако се наложи, може да го пренесем бързо до Звезден пристан, а после някъде другаде — каза Накор.
Тримата магьосници се поклониха.
— Предайте почитанията ни на Миламбер — каза Илианда. Използваше цуранското име на Пъг.
Магнус и Накор отвърнаха учтиво и се отправиха към залата на разлома.
За разлика от едно време, разломът между Академията на Звезден пристан и Събранието на великите не се държеше постоянно отворен. Заради новата заплаха от света на дасатите бе решено да се използва само когато е необходимо.
Магнус застана до устройството и започна да напява нужното заклинание. Накор наблюдаваше мълчаливо ритуала, необходим за свързването на двата свята.
Чу се леко бръмчене и космите им настръхнаха, сякаш наблизо бе паднал гръм. Пред тях се появи блещукаща сива цепнатина, те минаха през нея без колебание и се озоваха в Звезден пристан.
Няколко магьосници се бяха събрали да видят какво пристига, но щом зърнаха Накор и Магнус, ги поздравиха и се разпръснаха. Магнус се обърна и затвори разлома с едно махване с ръка.
— Баща ми разказваше, че почти умрял, когато затворил първия цурански разлом — каза с кисела усмивка.
— Чувал съм я тази история — отвърна Накор. — Но преди да се възгордееш, си спомни, че той е трябвало да унищожи машина, създадена от дузина Велики, и му е била необходима помощта на дядо ти.
— Накор, не исках да се сравнявам с тях — Магнус тръгна към брега. — Просто говорех за… Няма значение.
Той извади една сфера и след миг двамата стояха пред кабинета на Пъг. Магнус почука и чу гласа на баща си.