— Накор, рисуваш по-мрачна картина от обикновено — прекъсна го Пъг.
— Онова с мравките и замъка звучеше по-добре от тези приказки за приливи — съгласи се Магнус.
Накор поклати глава.
— Не виждате ли? Това показва, че понякога балансът е нарушен! Приливът ни залива. Бек е докоснат от нещо, което не разбира, но това не пречи нещото да налага волята си върху него! Дасатите не са зли, защото така са поискали. Преди векове сигурно са били като нас. Да, светът им е различен и идват от друго ниво на реалност, но някога майките са обичали децата си и е имало приятелство и лоялност. Това, което наричаме Безименния, е просто израз на нещо по-голямо, което не е ограничено от този свят или тази реалност — за момент остана без думи. — Пъг, злото е навсякъде — на устните му отново се появи усмивка. — Което значи, че и доброто е навсякъде.
Удари лявата си длан с юмрук и заключи:
— Заблуждаваме се, че разбираме мащаба на нашите решения, но когато става дума за векове, не е така. Противникът ни се е подготвил за този конфликт още преди да се появят хората и засега печели. Дасатите са станали такива, защото злото е спечелило на техния свят. Онова, което наричаме Безименния, е нарушило баланса и е победило. Тук ще стане същото, ако се провалим.
Пъг беше пребледнял.
— Рисуваш мрачна картина, приятелю.
Накор поклати глава.
— Напротив, не виждаш ли? Нищо не е загубено. Щом злото може да победи там — той погледна Пъг и Магнус и се усмихна, — значи доброто може да победи тук!
По-късно Пъг и Накор се разхождаха по морския бряг и се радваха на солените пръски и топлия бриз.
— Помниш ли Фантус? — попита Пъг.
— Домашният любимец на Кълган, който обичаше да се върти в кухнята?
— Липсва ми. Минаха пет години, откакто го видях за последно. Беше много стар и мисля, че умираше. Не беше домашен любимец, а по-скоро гост — Пъг погледна прибоя. — Беше с Кълган в нощта, когато за пръв път отидох в колибата му. Винаги се навърташе наблизо — Пъг помълча. — Когато доведох от Келеуан сина си Уилям, двамата с Фантус се сприятелиха. След смъртта му започна да ни посещава все по-рядко.
— Може би е тъгувал?
— Несъмнено — отвърна Пъг.
— Защо се сети за това?
Пъг спря и седна на един камък. Бяха стигнали до малък скалист нос и ако искаха да продължат, трябваше да газят през плитчините.
— Не знам. Беше много чаровен. Напомня ми за по-простите времена.
Накор се засмя.
— Пъг, през дългите години, откакто се познаваме, все говориш за по-простите времена. Не мисля, че Войната на разлома, пленничеството ти на Келеуан, това, че си станал първия чуждоземен Велик, спирането на войната и всичко останало, което сте свършили с Томас и Макрос, е било просто!
— Може би просто аз бях по-обикновен — отвърна Пъг уморено.
— Едва ли. Да речем, че си имал по-опростени представи за света. Всички сме били така като млади.
— Фантус беше капризен, можеше да е непредсказуем като котка и стабилен като куче. Мисля, че му се радвах, защото с Уилям бяха неразделни.
— Мислиш си за Уилям?
— Често. И за осиновената ми дъщеря Гамина.
— Защо сега, Пъг?
— Защото децата ми отново са в опасност.
Накор се засмя.
— Знам, че са ти синове, но Магнус и Калеб в никакъв случай не са деца. Те са мъже, при това със силни характери, и трябва да се гордееш с тях.
— Гордея се. Но съдбата ми е отредила да гледам как всички, които обичам, умират.
— Откъде знаеш това, Пъг.
— Когато флотата на демона Джакан навлезе в Горчиво море, опитах да я унищожа собственоръчно. Един от най-арогантните ми моменти. В резултат за малко не загинах.
— Спомням си.
— Лимс-Крагма ми даде избор. Само семейството ми знае какво решение взех, при това отчасти. Позволено ми бе да се върна и да продължа работата си, но съм обречен да гледам как всички, които обичам, ще умрат преди мен.
Накор седна на скалата до Пъг и замълча. Накрая отрони:
— Не знам какво да кажа, Пъг. Може би трябва да помислиш за друго.
— Какво?
— Аз съм по-възрастен от теб и всички, които познавах в младостта си, са вече мъртви. Всички. Понякога си спомням лица, но не мога да ги свържа с имена. Това е проклятието на дълголетието. Но може би си бил прокълнат още преди да говориш с богинята.