От тунела прозвуча писък и Калеб разбра, че още един от хората му е загинал. Надяваше се, че краят му е бил бърз, защото Нощните ястреби щяха да измъчват жестоко всеки пленник за информация.
При отстъплението беше загубил фенера си. Единствената светлина идваше от една решетка на тавана малко встрани и тунелът бе доста тъмен.
Нощните ястреби се втурнаха към тях. Липсата на светлина и черните им дрехи пречеха на Калеб да види колко са.
Замахна към един от убийците и той отскочи назад. Следващият удар на Калеб порази друг противник в хълбока. В същия момент един от хората на Калеб успя да повали още един Нощен ястреб.
Тримата останали убийци отстъпиха безмълвно и изчезнаха в мрака.
— След мен — извика Калеб и хукна към решетката.
Стигна до металните стъпала и махна на хората си да се качват. Самият той остана последен.
Тримата — мръсни и окървавени — се измъкнаха от канализацията в някаква малка уличка в района на складовете.
— Отидете в подготвените безопасни квартири. Ако Чезарул е оцелял, ще знае къде да ме намери. Ако не е, заместникът му ще се свърже с мен. Засега не говорете и не се доверявайте на никого. Тръгвайте!
Щом мъжете се скриха от погледа му, Калеб пое в обратна посока.
Мина покрай един фонтан и натопи цялата си глава. След това разтърси дългата си коса. Беше загубил шапката си някъде из тунелите.
Огледа се, защото не можеше да е сигурен, че не го наблюдават. Можеше само да се надява, че ще се отърве от евентуални преследвачи, докато стигне до тайната квартира.
Тревожеше се за момчетата. Беше им оставил стриктни инструкции какво да правят, ако не се върне до залез. Трябваше да се махнат от „Трите върби“, да минат по определен маршрут до една къща, да почукат на задната врата и да кажат уговорената фраза. Молеше се да изпълнят всичко точно.
Заобиколи някакви сандъци и едно острие направи дълбок прорез в лявото му рамо. Той отстъпи назад, готов да посрещне атаката.
Двама Нощни ястреби препречваха пътя му. Знаеше, че трябва да се справи с тях бързо, защото щеше да припадне от загуба на кръв.
Мъжът, който го беше изненадал, нападна първи, другият мина вляво. Калеб реши да се възползва от предоставената възможност. Наведе се, скочи напред, прониза първия убиец в корема, след това се завъртя в кръг, вече замахнал с меча. Другият мъж инстинктивно се бе приготвил да отбие атака отляво, но завъртането на Калеб го изненада и преди да реагира, той беше поразен във врата.
Мъжът падна и Калеб го заобиколи, прибирайки оръжието си. Притискаше ръка към раната си, за да намали кръвотечението, и вървеше като пиян. Беше се съсредоточил само върху една мисъл: да стигне до тайната квартира, преди да припадне.
— Три тройки — засмя се Джоми и придърпа купчината медни монети. Зейн изръмжа и хвърли картите си на масата.
— Казах ти да не залагаш — засмя се Тад.
Джоми понечи да каже нещо, но усмивката му внезапно изчезна.
— Внимавайте. Задава се неприятност.
Тад и Зейн вдигнаха глави. В помещението бяха влезли четирима мъже с еднакви сиви наметала и препречваха всички изходи.
— Какво става? — попита Тад.
— Не знам, но не е хубаво — отвърна Джоми. — Стойте близо до мен — изправи се и изчака братята да направят същото. — Пригответе се.
— За какво? — попита Зейн, докато Джоми тръгваше към първия мъж.
Директният подход на червенокосото момче изненада непознатия и той не посегна за оръжието си, докато Джоми не хвърли по него един стол. Мъжът приклекна, но младежът вече бе вдигнал нов стол и с един замах го строши в главата му. В този момент Пабло Магуайър се появи, за да види за какво е цялата шумотевица. Не беше направил и две крачки, когато един от останалите измъкна изпод сивото си наметало малък арбалет и стреля по него. Пабло се хвърли под тезгяха, за да избегне стрелата, и след миг се надигна с абордажна сабя в ръце.
— Бягайте — изкрещяха Джоми и Пабло едновременно и братята се втурнаха към вратата. Червенокосото момче изрита падналия в лицето и хукна след тях. Двама от мъжете го последваха.
Момчетата затичаха към площада, но преследвачите им постепенно ги настигаха.
— След мен — извика Джоми и се обърна, за да се увери, че Тад и Зейн са зад него.
Изтича до фонтана, където обикновено се събираха младежите, и рязко спря пред Аркмет и останалите чираци.
— Искаш ли да фраснеш някого?
— Теб ли? — попита Аркмет и отстъпи назад.