— Не — отвърна Джоми.
Братята спряха зад него.
— Тях? — Аркмет се усмихна.
— Не — Джоми посочи към облечените в сиво убийци, които се приближаваха. — Тях.
— Що не — сви рамене Аркмет.
Трите момчета хукнаха отново, а мъжете ги последваха, скрили оръжията си под сивите наметала.
— За къде бързаме? — каза Аркмет и препречи пътя им. До него вече бяха и останалите чираци от гилдията на хлебарите.
Единият мъж, със сива брада и гола глава, отметна наметалото си и показа меча и камата си.
— Не ти трябва да знаеш, момче.
При вида на оръжията чираците се стъписаха, но не освободиха пътя. Тад, Зейн и Джоми вече се бяха скрили в тълпата.
— Никой не каза нищо за оръжия — изсумтя Аркмет.
— Никой не каза и за тъпи момчета, които му препречват пътя — мъжът направи заплашителен жест, а спътникът му заобиколи отдясно, за да види накъде се насочват бегълците.
— Тъпи ли? — възкликна Аркмет, докато убиецът се опитваше да го избута с рамо. — Тъпи!? — широкоплещестото момче се засили с неподозирана ярост и удари мъжа с всичка сила в челюстта. Очите на убиеца се подбелиха и той рухна. Спътникът му се обърна, за да види какво става, и беше поразен от една прецизно хвърлена тухла.
Чираците от гилдията на хлебарите се скупчиха и започнаха да ритат повалените и да скачат върху тях, макар те вече да бяха загубили съзнание.
Тад, Зейн и Джоми се спотаиха в сенките. Движеха се вече от часове и бяха сигурни, че не ги следят. Бяха подгизнали от пот, защото нощта бе гореща и не бяха почивали отдавна.
— Сега какво? — попита Зейн.
— Ще отидем където ни каза Калеб, ако нещо се обърка — отвърна Тад. — Четирима мъже се опитаха да ни убият, а това си е сериозно объркване. Не мислиш ли?
— Няма да споря, приятел — каза Джоми. — Къде трябва да отидем?
— Следвайте ме.
Тад поведе. Успя да се изгуби на два пъти, но накрая откри къщата. Като следваха инструкциите, те заобиколиха отзад и се шмугнаха през една хлабава дъска в оградата. След това почукаха на кухненската врата и зачакаха.
— Кой е? — попита мъжки глас.
— Тези, които търсят подслон в сенките — отвърна Тад.
Вратата се отвори и един широкоплещест мъж с прости дрехи им махна да влязат.
— Бързо!
И без повече думи започна да навива килима в стаята и махна на Джоми и Зейн да отворят замаскирания вход към избата. След това запали един фенер от кухненския огън и ги поведе надолу.
— Аз ще затворя, като се върна.
Стълбите водеха към тесен тунел, който се отдалечаваше от къщата. Според Тад се насочваха към изоставената постройка от другата страна на улицата.
Мъжът спря пред една врата, почука два пъти, изчака и почука отново. После отвори.
Влязоха в помещение, в което имаше легло, маса и стол. Очевидно бе предназначено да крие един човек.
— Ще изчакате тук до утре вечер. После ще ви преместим.
Трите момчета се огледаха и видяха, че на леглото лежи човек в безсъзнание.
— Направихме каквото можахме — каза мъжът, преди да затвори вратата. — Беше изгубил доста кръв, докато стигне дотук.
— Калеб — прошепна Тад, взрян в неподвижната фигура на леглото.
15
Заблуда
Тал огледа картите си.
Облегна се назад и погледна надясно към Амафи, който се беше подпрял на стената. Бившият убиец беше скръстил ръце и оглеждаше залата, която не приличаше на тези на север. В Ролдем и Кралството комар се играеше предимно по странноприемници и кръчми. „Господарката на късмета“ беше най-елитното заведение в Кеш и нямаше аналог в цял свят.
Приличащата на дворец сграда, някога собственост на богат търговец, се бе превърнала в любимо място на всички картоиграчи и комарджии. Намираше се на висок хълм в началото на дълъг булевард и предлагаше гледка към имперската цитадела от едната страна и Долния град и Оверн от другата.
От едната страна на помещението нямаше стена, а множество мраморни колони, оформящи колонада, която разкриваше гледка към добре оформените градини и града долу. В Кеш обикновено беше горещо или много горещо и вечер рядко захладняваше. Главната грижа на Тал обаче не беше красотата на гледката, а собствената му безопасност, защото седеше с гръб към градината. Напоследък доста хора бяха започнали да умират в неподходящо време.
Беше използвал популярността си, за да си издейства покани за различни събирания, и бе прекарал часове в слушане на безсмислени разговори. Но най-сетне бе чул нещо, което го доведе на това място, и сега чакаше търпеливо.
Ако слухът беше верен, тук трябваше да пристигне един принц, разбира се, инкогнито, и да изкара една вечер в забавления. Агентите на Чезарул бяха разбрали, че срещу въпросния принц се готви покушение. Тал беше тук, за да се погрижи то да не успее.