— И как би убил принца, ако се появи тази вечер?
— Никога не бих приел такъв договор. Да убиваш търговци и дребни благородници е едно. Има шанс за отмъщение, но не е голям. Рано или късно синовете наследяват богатството и започват да приемат плащането на следователите като излишен разход. Все пак не могат да върнат мъртвите, без значение колко скъпи са им били.
— Ти си цинично копеле, Амафи. Казвали ли са ти го?
— Доста често, ваше великолепие, като се има предвид какъв ми е занаятът — той сви рамене и се усмихна. — За убийството на царски особи ти трябват фанатици. Готови да дадат живота си, за да видят как някой от императорското семейство умира. Професионалистите не биха приели подобен договор.
— Ами Нощните ястреби?
Амафи го хвана под ръка и го поведе към най-отдалечения край на градината.
— Те са легендарни. Тоест в историите за тях има еднаква доза истина и митичност.
— Продължавай.
— Вярва се, че някога са били семейство, което издигнало занаята с убийствата до ниво на изкуство. Упражнявали професията си с поколения, без да бъдат забелязани. Преди стотина години се случило нещо и се превърнали в култ, с което увеличили броя си. След това били почти унищожени от войниците на Кралството. Оттогава се носят слухове за тяхното завръщане.
— Не са само слухове — Тал се огледа. — Намери ни бърз път за измъкване.
Амафи кимна и Тал се върна на масата. Поигра неангажиращо около час, като очакваше знак, че принцът е пристигнал. Прецени, че са минали поне три часа след залез. Всеки, тръгнал да се забавлява в града, би трябвало да е пристигнал. Прибра печалбата и тръгна да търси слугата си.
Амафи стоеше до една колона в лявата страна на помещението, точно до стълбите към градината.
— Готово. Открих два възможни пътя за бягство, без да се използва предната врата. Единият е въжена стълба, използвана от градинарите за поддръжка на плета. Достатъчно дълга е, за да стигне до покрива на долната вила. От другата страна на градината има стръмна пътечка, която се спуска надолу и от нея може да се скочи на пътя. И двата варианта стават.
— Добра работа.
— Живея, за да ви служа, ваше великолепие.
Тал се въздържа да отбележи, че Амафи се бе опитал да го убие поне на два пъти, когато му бе изгодно.
— Кажи ми отново: ако трябваше да убиеш принц на Кеш, как щеше да го направиш оттук?
— Нямаше. Щях да си избера място и да се погрижа някой да го доведе при мен.
— За това ще ти е необходим вътрешен човек.
— Нима е изключено?
Тал размисли.
— Възможно е. Само че ако принцът не се появи тази вечер, значи информацията ни е грешна и всичко е напразно. Ще изчакаме още час и ако не се появи никой, се прибираме.
— Да, господарю — Амафи наклони глава. — Към картите ли ще се върнете?
— Не. Нещо нямам настроение. Ще обиколя да видя какво става наоколо.
Амафи зае позиция до по-близкия път за бягство, а Тал тръгна да се разхожда.
Това беше най-голямото и разкошно заведение за комар, което бе виждал, но бе малко странно за неговия вкус. Всички места в Кралството, Ролдем и Оласко бяха нагъчкани с маси, за да се увеличат печалбите. Тук имаше обширни пространства с възглавнички и дивани, на които благородниците можеха да разговарят и да се отдават на други пороци. В един по-тъмен ъгъл неколцина младежи от Истинската кръв си подаваха дълга лула и ако се съдеше по сладникавия аромат, не пушеха тютюн.
Имаше множество невероятно красиви жени и няколко от тях му се усмихнаха подканящо. Хазарт, наркотици, курви и пиене. Това място можеше да задоволи всякакви апетити.
Тал реши да поиграе още час. След това взе скромната си печалба и се върна при Амафи.
— Никой не идва.
— Това е странно, ваше великолепие. Но не е необичайно царските особи да си променят намеренията.
— Не мисля. Според мен информацията ни е грешна.
— Но защо?
— Не знам. Кажи ми: какво се промени в помещението, откакто говорихме за последно?
Амафи беше поостарял, но уменията му бяха все така полезни.
— Един мъж стои до стълбите и сякаш е потънал в размисъл, докато пие, но не си е наливал от час. Две куртизанки обикалят из помещението, но вече на два пъти отблъскват мъже, търсещи компанията им — той погледна втория изход в другия край на помещението. — А и някой препречва тясната пътечка като евентуален вариант за бягство.