— Ако подозираха, че сме открили градинарската стълба, сигурно щяха да се погрижат и за нея.
— Мислите, че е капан?
— Да — каза Тал.
— За нас?
— Би било глупаво да не го предположим.
— Значи слуховете за присъствието на принца и евентуалното покушение са били примамка?
Тал кимна, после попита:
— А какво би направил, ако аз съм мишената?
Амафи се огледа, преценяваше новата ситуация.
— Не може да става дума за открита атака на публично място. Освен това никой не би предизвикал на дуел един бивш шампион от Двора на майсторите. Бихте се оправили дори срещу трима противници, освен ако не са невероятно добри. Само че не бих искал цели трима да знаят кого ще убивам, освен… ако не сме семейство.
— Нощни ястреби.
Амафи кимна и огледа двете жени.
— Тези едва ли са убийци. Бих ги наел, за да ви подмамят горе, където ще ви очаква кинжал иззад някоя завеса. Или пък да ви задържат, докато не дойде някой друг. Колкото до убийството, аз лично бих предпочел да ви издебна пред предната врата и да ударя в гръб, преди да успеете да извадите прословутия си меч.
Тал се усмихна.
— Ако не ме лъже паметта, точно така се запознахме.
— Не се опитвах да ви убия, ваше великолепие, а да постъпя на работа. Ако ви исках мъртъв, вероятно щях да намеря начин да свърша работата си.
— А какво ще кажеш за тази вечер? Хаос или сенки?
Амафи се огледа и се засмя, сякаш Тал бе казал нещо смешно.
— Не знам. Ако имаше малко повече хора, тогава хаос. От друга страна, са твърде много за сенки.
— Значи съм в безопасност, докато не тръгнем?
— Така мисля, ваше великолепие. Но бих бил нащрек, особено ако се наложи да посетя тоалетната.
— Не е много достойно да ти прережат гърлото, докато се облекчаваш.
— Случвало се е.
— Мъжът, който пази пътечката, дали е Нощен ястреб, или наемник?
— Трудно е да се каже. Едва ли биха поставили някого там, за да ви се изпречи. По-скоро за да съобщи, че сте тръгнали от друго място… Бих заложил на наемник.
— На кого да съобщи?
— Със сигурност не и на момичетата. Върнете се на масата, а аз ще се опитам да разбера.
Тал кимна и се присъедини към друга игра. Беше му омръзнало да се преструва, че маменето на двамата братя не го дразни. На новата маса имаше двама търговци от юг, един дребен дворцов чиновник и двама пътници от Кралството.
Всички се държаха вежливо и непринудено. След като се запознаха, двамата пътници попитаха Тал за някои хора в Ябон.
Той отклони въпроса, като обясни, че през повечето време е пътувал и е живял на изток, предимно в Ролдем. Единият от мъжете го позна като бивш шампион и макар разговорът да не стана по-малко досаден, поне не се въртеше около измисления му произход.
Към два след полунощ в заведението се появи група подпийнали младежи. Двама бързо си намериха момичета и се качиха на горния етаж. Трима отидоха на голямата маса, на която се мятаха зарове. Последният седна в един ъгъл и сякаш задряма.
— Ваше великолепие, може ли за момент? — обади се Амафи над рамото на Тал.
Той се извини и двамата се дръпнаха настрани.
— Явно са станали нетърпеливи. Виждате ли мъжа, дето се прави на заспал?
— Виждам го.
— Влезе с пияните младежи, но не е с тях. По-възрастен е и се преструва. Сигурен съм, че ни наблюдава през притворените си клепачи.
— Нощен ястреб?
— Почти сигурно. Не биха пратили неопитно хлапе.
— Колко е опасен?
— Много, защото ще е готов да умре за клана си. Може задачата му да е да ви накара да го убиете и да избягате, а останалите да ви причакат отвън.
— Фанатици — Тал изрече думата като проклятие.
— Какво да направя?
— Чакай — Тал приближи двете момичета, които обикаляха от часове и се преструваха, че се забавляват. Те видимо се зарадваха, че идва към тях. И двете носеха обичайното облекло за Истинската кръв, но по светлите им очи и коси си личеше, че не са такива. Гърдите им бяха покрити с ефирни шалове. Бижутата им бяха евтини. Очевидно бе, че двете не се намират на обичайното си място — вероятно през повечето нощи обикаляха по-евтините кръчми и бардаци. След няколко години, когато красотата им повехнеше, щяха да се принудят да излязат на улиците в по-бедните квартали.
— Тъкмо казвах на приятелката си, че ти, красавецо, си единственият мъж тук, с когото бих искала да си… хм, поговоря! — каза по-високата, с червеникавокафява коса.
Двете се изкикотиха.
— А какво ще кажете да изкарате повече злато, отколкото са ви обещали? — попита Тал, като се наведе към тях.
Двете изглеждаха шокирани. Тад ги прегърна през кръста и ги придърпа към себе си фамилиарно, но здраво.