— Усмихнете се, момичета, наблюдават ни. Мъжете, които са ви обещали злато, за да ме подмамите горе, ще ви прережат гърлата. Е, какво избирате? Живот и злато или едно бързо кръвопролитие направо тук?
По-ниското момиче, с черна коса, беше готово да припадне.
— Обещаха ни, че никой няма да пострада — каза другата. — Казаха, че е шега.
— Не е. Какво имате?
— Не разбирам.
— Какво ви дадоха, за да ме отровите?
— Не е отрова — отвърна по-ниската с треперещ глас. — Просто сънотворно. Искат да те натоварят на някакъв керван, тръгващ на юг. Казаха, че си посегнал на чужда жена и заслужаваш урок.
Тал поклати глава и се засмя силно, след което прошепна:
— И вие, разбира се, им повярвахте.
— За десет златни монети бих повярвала, че си Сунг — отвърна червенокосата.
— Чуйте сега какво искам да направите. Елате с мен и ми дайте сънотворното.
После махна на Амафи да се приближи.
— Ще прекарам малко време с новите си приятелки, преди да поиграя отново. Разплати се със собственика.
Слугата му кимна и тръгна, а Тал продължи да прегръща момичетата. Двете го галеха нежно, но продължаваха да се озъртат нервно.
— Не се оглеждайте. Гледайте мен.
— Стаята в дъното на коридора, на горния етаж, ваше великолепие — каза Амафи, когато се върна.
Тал взе ключа. Знаеше, че вероятно онзи, дето се правеше на заспал, има дубликат.
— Проследи го, като тръгне нагоре, и му помогни да влезе.
Заведе момичетата горе и им махна да застанат в най-отдалечения ъгъл. Беше доволен, че стаята е голяма. Прозорецът гледаше към градината, точно над ъгъла, където Амафи бе скрил въжената стълба. Според кешийския обичай нямаше стъкло, а само дървени капаци, които предлагаха сянка през деня и топлина в редките нощи, когато това се налагаше.
— Дайте отварата.
Червенокосата му подаде малка стъкленица и Тал извади кесията си.
— Тук има към триста златни монети. Като ви кажа, излезте бързо, но не бягайте. Ако искате да оживеете, за да харчите златото, не се прибирайте в бардака или където там живеете. Изчакайте пазарът да отвори и си купете от одеждите, които носят жителите на Джал-Пур. От онези, които откриват само очите. После си вземете телохранител от гилдията на наемниците. Ще ви излезе около десет жълтици.
Докато говореше, Тал внимателно оглеждаше стаята. Широко легло, две маси, поднос с плодове и сладкиши и глинена делва, в която да се изстудява вино.
— Присъединете се към първия керван на север. Ако успеете да се доберете до Кралството, Квег или Ролдем, може и да оцелеете.
Чернокосото момиче го погледна смаяно.
— Да напуснем Кеш? Какво ще правим в чужбина?
— Същото, което правите, откакто са ви изгонили родителите ви. Ще спите с мъже за пари. Ако сте хитри, ще си намерите богати възрастни съпрузи, преди да погрознеете. Иначе по-добре пестете златото — Тал въздъхна. — Така, това е съветът, който мога да ви дам, а след малко ще имаме неканен гост. Идете до леглото и се правете, че забавлявате клиент.
Тал открехна вратата, за да вижда кой се задава по коридора. Момичетата започнаха да имитират професионалната си дейност, като се стараеха ахканията им да не звучат много уплашено.
След половин час на стълбището се показа човек. Беше онзи, който се правеше на заспал, точно както подозираше Тал.
Мъжът бе стигнал до средата на коридора, когато зад него се появи Амафи. Старецът беше позагубил желанието да изпълнява професията си, но уменията му все още бяха от класа. Мушна се зад една колона миг преди Нощният ястреб да се обърне. Тал се възхити на способностите му. Въпреки че знаеше къде е, не можеше да го види.
Убиецът вече беше на няколко крачки от вратата. Тал махна на момичетата. Чернокосата се засмя малко притеснено, но мъжът очевидно не забеляза това.
Все пак явно усети нещо в последния миг, защото се обърна с острие в ръце и за малко щеше да наръга Амафи.
Тал не се поколеба, а излезе и го удари с дръжката на меча си по главата. Нощният ястреб падна. Тал го хвана за ръцете, а Амафи за краката и го внесоха в стаята. Мъжът изстена, докато Хокинс го претърсваше.
— Чувал съм, че тези имат гадния навик да се самоубиват. Тази вечер не само ще ги раздразним, а ще се опитаме да измъкнем и информация.
— Съмнително е — каза Амафи. — Но може да опитаме. Ами тези? — той посочи момичетата.
— Време е да тръгвате, дами. Ако искате да оживеете, постъпете както ви казах. Може да поканите някои от онези подпийнали младежи да ви изпратят до града, за да увеличите шансовете си.
Момичетата кимнаха и излязоха.
— Сега какво? — попита Амафи.