17
Информация
Тал се движеше безшумно през каналите.
Нямаше съмнение, че съобщението от Калеб не е измама, и той се радваше, че приятелят му е жив. Тримата с Каспар се бяха уговорили да се срещнат.
Тал беше загрижен само за мястото на срещата. Следваше някакво парцаливо просяче през канализацията под квартала на кланиците.
— Не мога да дишам от тая воня!
— Наистина ли, господарю? — попита момчето, притеснено, че ако нещо се случи, вината ще падне върху него. Другият чуждестранен господар беше извънредно щедър и просячето се стараеше да му угоди всячески.
— Не, само така си говоря.
— Ще свикнете, господарю.
— Кога?
— След година-две.
Тал беше готов да се разсмее, но не искаше да диша твърде дълбоко. И преди беше попадал на гадни места, например в затвора на Каспар, Крепостта на отчаянието, но нищо не можеше да се сравни с вонята на кешийските канали.
Разбираше защо трябва да се срещнат тук. Кланиците, щавачите и другите по-неприятни занаяти бяха разположени в края на града, за да може ветровете да отнасят миризмата.
Стигнаха до един преливник и Шабиир стъпи на хитро издаден камък и се шмугна вътре.
— Момче, чакай — викна Тал и вдигна фенера по-високо.
Трябваше да приклекне, за да не си удари главата.
Скоро се озоваха в по-широко място. Отгоре се изтичаха няколко потока мръсотии и Шабиир му махна да мине до лявата стена, където имаше железни ръкохватки.
Тал последва момчето и двамата се качиха в добре осветена стая. Калеб и Каспар вече седяха до масата, до тях имаше свободен стол.
— Седнете, моля — прозвуча глас от другия край на помещението.
Масата беше груба и заемаше половината стая, но явно целта й бе не на нея да сядат много хора, а да попречи на внезапно нападение срещу седящия от другата страна.
Мъжът беше здрав и носеше раирана роба като тези на номадите от Джал-Пур, макар да не бе номад. Имаше бичи врат и обръсната глава. Веждите му бяха толкова тънки, че почти не се виждаха. Възрастта му беше неопределена, някъде между тридесет и шестдесет, на тази светлина не можеше да се отгатне. От двете му страни стояха добре въоръжени телохранители.
— Може да ме наричате Магистрата. Почетна титла, дадена ми от онези, които живеят по улиците и каналите. Вашият приятел Калеб беше доста щедър и купи част от времето ми. И тъй като времето е пари, нека да преминем директно на въпроса. Какво желаете от Парцаливото братство?
— От тяхно име ли говориш? — попита Калеб.
— Доколкото може — мъжът се обърна към Тал. — Ние не сме като вашите известни Шегаджии в Крондор. Нямаме чак толкова строги закони, Талвин Хокинс от Кралството.
Каспар погледна към Калеб.
— Да, знаем кой си, Каспар от Оласко — продължи Магистрата и посочи Калеб. — Теб, приятелю, те знаем само по име и информацията е доста мъглява. За разлика от положението в Крондор, аз не командвам, а само давам предложения. Ако са добри, почти винаги се приемат. Какво мога да направя за вас?
— Търсим Нощните ястреби — отвърна Калеб.
— Доколкото знам, сте ги намерили преди седмица. Доста трупове нахраниха крокодилите в Оверн и някои от тях носеха черно.
— Заложиха ни капан — призна Калеб.
— Разбирам.
— Трябва ни информация — каза Каспар. — Искаме да знаем къде е истинското им гнездо.
— Както казах, тук не е Крондор и нямаме реална организация. Всеки квартал си има своите правила и управници. Има улични банди, просяци, джебчии и рекетьори. На север им викате „биячи“. И „катили“ също. Всички те отговарят пред водачите си, които на свой ред се подчиняват на по-важни фигури, които пазят властта си грижливо.
— Тук е територия на Касапската банда, а на югоизток са Докерите — продължи той. — Има поне стотина такива, все със звучни имена. Гепи-и-Бягай, Сладките хрътки, Керванджиите и много други. Ако някой крадец бъде спипан в друг квартал, може да пострада сериозно. Такъв е редът в Кеш. Каналите под земята също са разделени на територии. Няма официални управници, но има обичаи и порядки. Естествено има и ничия земя, през която може да минава всеки, с известен риск, разбира се.
— А ти? — попита Тал.
— Моето място не е важно. Аз уреждам споразумения. Нещо като магистрат за Парцаливото място, оттам и прозвището ми. Ако има конфликт, ме викат да отсъдя. Освен това предлагам други услуги и информация.
— На определена цена — обади се Калеб.
Мъжът се усмихна и се видяха два позлатени зъба.
— Естествено. Остарявам и трябва да помисля за бъдещето. Имам малка ферма от другата страна на Оверн. Някой ден ще се оттегля там и ще гледам как ратаите събират реколтата. Но засега не бързам с фермерството. Значи искате да научите къде са Нощните ястреби. Това ще ви струва много злато.