Дългите години живот според дворцовия етикет си казаха думата и той осъзна, че току-що са го представили. Пристъпи напред и се поклони бавно, сякаш бе слушал всяка дума на церемониалмайстора.
Познаваше императора отпреди. От първата си визита в Кеш като момче и от по-късно, като млад и току-що провъзгласен за херцог.
Но сега идваше да търси убежище или поне това бе историята, която Турган Бей бе пробутал на лорд Семалкар, Първи канцлер и Командир на имперската кавалерия. Петицията му беше одобрена и от лорд Рава, Командир на Имперските колесници.
Забеляза, че двамата принцове, Сезиоти и Дангаи, отсъстват.
— Ти, който си Кеш, търся твоя подслон и твоята милост срещу несправедливостта, която ме застигна — произнесе Каспар според обичая. — Вричам се в лоялност и се заклевам да те защитавам с живота и честта си.
Диигаи се усмихна и махна с ръка.
— Готово. Ти ли си, Каспар? Откога не сме те виждали? От двадесет години!
— Да, ваше величество — отвърна бившият херцог.
— Още ли играеш?
Каспар се усмихна. Императорът беше стар, но паметта му бе отлична. При първата им среща бяха играли шах и Каспар бе успял да направи пет добри хода, преди да бъде победен.
— Да, ваше величество.
— Добре. Турган Бей да те доведе в покоите ми след вечеря. Ще изиграем една партия. Само двамата.
— За мен ще е чест, господарю — Каспар се поклони и заотстъпва назад. Щом измина нужното разстояние, се обърна и излезе.
Паско го очакваше търпеливо.
— След вечеря ще играя шах с императора.
— Получили сте персонална покана? — учуди се старият слуга.
— Да — отвърна Каспар малко раздразнено.
— Не изглеждате щастлив.
— Защото не съм — понижи глас Каспар. — Старецът няма думата, докато е жив. Важна е смъртта му — завиха по един коридор и се насочиха към покоите му. — А подобна визита може да ми навлече смърт.
— Защо?
— Защото в Кеш всеки си има фракция, а ако аз съм приятел на императора и не съм от някоя от тях…
— Тогава сигурно сте подозрителен, дори враг.
— Именно. Сигурен съм, че ще имаме поне две визити. Приготви ми най-хубавите дрехи.
— Вие сте с тях, господарю.
— Паско, това да управляваш държава си имаше много плюсове и един от тях беше невероятният гардероб. Виж дали ще намериш шивач, който да ми направи панталони, риза и жакет по модата в Оласко до довечера. И обущар също. Ботушите няма да станат за един ден, но поне може да ми пооправи тези. А също и шапка. Знаеш какво да правиш.
— Знам, господарю — Паско се поклони и го остави.
Каспар се надяваше, че слугата е прав, защото самият той нямаше представа какво да прави. Надяваше се тази вечер да получи някакви насоки.
Пленникът се свлече на стола.
— Свести го — каза Тал.
— Ваше великолепие, работя над него вече два дни. Този мъж е решен да умре, но да не предаде клана си — Амафи погледна през рамо припадналия затворник. — Аз съм професионален убиец. Има хора, които се наслаждават на мъченията, но аз не съм от тях. Знам, че като всичко в живота, измъчването може да се прави добре или зле, и се старая, въпреки че не ми харесва. Ако го оставим да почине малко, ще се оправи. Трябва да му осигурим изолирана килия, за да се свести в нея. Несигурността и объркването са наши съюзници.
— Нямаме време — каза Тал. — Свести го.
— Ваше великолепие, ще се подчиня, но той ще ни каже това, което си мисли, че искаме да чуем.
Тал беше ядосан. Не се съмняваше, че силите на Варен са в настъпление, след като бяха убили половината хора на Калеб и се бяха опитали да пленят него. Беше съгласен с предположението на Каспар, че се опитват да хвърлят Кеш в хаос, а един преврат по време на Банапис щеше да е идеален.
Помисли върху думите на Амафи и кимна.
— Направи каквото каза, но ако Варен е в този град, искам да знам. Няма да повикам Пъг или Магнус, ако не съм убеден, че магьосникът е тук.
— Ваше великолепие — Амафи махна на двама от стражите. — Трябва да го преместим.
Тал знаеше, че е опасно да местят пленника, но се надяваше, че методите на Амафи ще дадат резултат.
Обърна се и излезе. Трябваше да отиде до една странноприемница и да предаде съобщение на човека зад тезгяха, а той щеше да се погрижи то да стигне до Острова на чародея.
Накор влезе забързано в кабинета.
Миранда и Пъг обядваха и си говореха.
— Имам новини — заяви дребният комарджия.
— От Калеб?
— Не. От Талвин Хокинс. Подозира, че Варен е в град Кеш — Накор подаде на Пъг специално конструирания цилиндър. — Калеб е добре, макар да е малко пострадал, попаднал е в капан.