— Пострадал ли? — възкликна Миранда.
— Пак са го ранили — Накор поклати глава. — Събира си колекция от белези това момче. Но е добре и ще предам на Мари само това.
— Разумно — каза Пъг, докато преглеждаше съобщението. — Каспар се е свързал с Турган Бей, а Калеб е мислел, че е намерил Нощните ястреби, но очевидно те са го намерили.
— Дали да не отидем там? — попита Миранда. — Ако Варен е в града, тримата нямат никаква защита срещу него.
Пъг поклати глава.
— Не е точно така. Изпратил съм някои хора да ги наглеждат, а ние можем да се появим за минути, ако се наложи.
— Защо не отидем още сега?
— Защото ако се появя и Варен разбере, може да взриви половината град само за да ме убие. Освен това познава теб, Накор и Магнус, така че е опасно да се показвате.
— А какво го спира да направи подобно нещо веднага?
Накор сви рамене.
— Ако иска да потопи Кеш в хаос, би могъл, но ефектът ще е краткотраен. Една външна заплаха ще ги обедини и ще премахне споровете. Но ако остави едната фракция да вземе надмощие над другата и това е подкрепено с убийства, би могъл да предизвика дългогодишен хаос. Понеже ако в столицата има кръвопролития, границите ще се отслабят. Губернаторът на Дърбин може да обяви независимост или пък Джал-Пур да се разбунтува. Освен това поне няколко държави от Конфедерацията ще въстанат. Варен иска победа на злото, а не бързо разрешен конфликт.
— Нашата работа е да се погрижим да не получи каквото иска — каза Пъг.
— Искам го мъртъв — изръмжа Миранда.
— Убиването му е лесно. Трудно е да остане мъртъв — обади се Накор.
— Какво стана със смъртния разлом в Опардум? Открихме ли нещо?
— Така мисля — отговори Накор. — Проблемът е, че всички некроманти работят за другата страна. Ако имахме един, който да работи за доброто… — той сви рамене.
— Скоростта, с която Варен сменя тела, ме кара да подозирам, че има някакъв съд, приютяващ душата му.
— Мислех, че това е мит — каза Миранда.
Пъг изглеждаше раздразнен.
— Виждал съм твърде много, за да предположа, че нещо е само легенда. Обикновено просто още не ми е попадало.
Миранда се намръщи.
— Повечето истории са базирани на факти — обади се Накор. — Има много начини да обсебиш някого. Майка ти беше станала много добра в това. Но тя бе уязвима — ако тялото загинеше, щеше да умре и тя.
Накор не й беше казвал, че тъкмо той бе унищожил духа на жена си, която се падаше майка на Миранда. Според нея Йорна, позната и като лейди Кловис, бе загинала, когато демонът Джакан бе поел контрол над армиите на Изумрудената кралица.
— Но Варен оцелява след смъртта на тялото и си намира ново. Това означава, че неговата душа, дух, съзнание или както го наречеш, е на друго място, най-вероятно в някакъв предмет. Би могло да е преспапие на бюрото му, а не урна — Накор сви рамене. — Някак е свързано с онзи разлом. Затова си мисля, че е добре да продължаваме с опитите да го проследим.
— А нашият син? — попита Миранда нетърпеливо.
— Ще изпратя Магнус — каза Пъг. — Скоро ще се върне от Келеуан и веднага ще го пратя в Кеш, да поговори с Калеб. Докладът на Тал не е много пълен.
— По-добре да отида и аз.
Пъг се засмя.
— Първо, в Кеш не е прието жена да се разхожда сама по тъмно. Второ, Магнус е с много по-умерен характер от теб, любима.
Тя го изгледа, но не каза нищо.
— Когато дойде време да се изправим срещу Варен, ще те взема — обеща Пъг.
Миранда изглеждаше доволна.
— Добре, но искам да ми кажеш веднага щом разбереш нещо за Калеб.
— Разбира се, скъпа — отвърна Пъг и погледна Накор.
Дребният комарджия му се ухили.
Каспар бе заобиколен от личната гвардия на императора.
Мъжете изглеждаха впечатляващо. Бяха високи почти по седем стъпки. Всичките имаха мургава кожа, което предполагаше, че ако не са от Истинската кръв, са от близките съюзнически племена. Носеха ленени поли и кожени колани. Сандалите им бяха със закрити пръсти и Каспар предположи, че са предназначени за бой, а не за удобство. Носеха извити саби и посребрени стоманени нагръдници.
Минаха през няколко галерии с фонтани и екзотични птици и го въведоха в помещение, в което имаше огромно легло, вдигнато на подиум в центъра на стаята.
Самото помещение приличаше на павилион, с различни завески, които можеха да създадат уединение. В момента бяха отгърнати и предлагаха зашеметяваща гледка към града.
Диигаи седеше на богато резбован стол до леглото. На масата пред него беше подреден най-прекрасният шах, който Каспар бе виждал. Императорът му махна с ръка.