— Аз.
— Предполагам, че няма да останеш тук, щом си свършиш работата. Освобождавам те от клетвата ти…
— Никога не бих я нарушил, ваше величество.
— Значи си глупак, Каспар. Клетвите са измислени, за да се нарушават, ако после можеш да се измъкнеш. Ако Дангаи седне на трона, Кеш може да се изправи срещу господарите ти и тогава ще вдигнеш оръжие.
— Господари ли?
— Твоето сваляне не мина без чужда помощ — той вдигна пръст. — Нима забрави, че кешийски войници щурмуваха цитаделата, докато тези от Кралството се забавляваха в Опардум? И не си мисли, че не знам, че те заточиха на другия край на света, а ти се появяваш след три години, при това не с дрипи. Имаш ресурси и едни от най-добре фалшифицираните документи, които съм виждал. Да, отмъкнах ги от кабинета на Турган и ги прегледах внимателно. Няма да се изненадам, ако се окаже, че ти ги е нагласил лично херцог Ерик. Знам, че си тук с цел, и искам да разбера дали изпълнението й би направило нещата в Кеш по-добри, или по-лоши?
Каспар се облегна и го погледна в очите.
— Надявам се да направя нещата по-добри, ваше величество. Прав сте. Служа на хора, които искат да премахнат тази опасна ситуация.
— Тоест откачения магьосник Варен.
— Сега вече наистина ме впечатлихте.
Императорът се наведе напред.
— При толкова шпиони в Кеш, не мислиш ли, че неколцина работят и за мен? Имахме известни подозрения, но твоето идване ме убеди. Според сведенията той е умрял в Опардум от ръцете на Талвин Хокинс. Едно от нещата, които ме изненадаха най-много, беше съвместното ви пристигане.
— Уредихме си споровете.
— Както и да е, в някои от докладите не виждах смисъл, затова се обърнах към магьосниците в Звезден пристан. Според тях или откаченият магьосник Сайди, когото се опитахме да убием преди стотина години, се е завърнал, или Варен е избягал и сега е в Кеш, или се е появил нов мощен некромант. Вторият вариант изглежда най-вероятен.
Каспар реши, че няма да е зле да му каже какво е научил от Пъг.
— Доколкото знам, Варен е Сайди.
— Това би обяснило много неща. Предпочитам простите отговори, а този е много елегантен. А ти защо си тук?
— Дойдох да си уредя сметките.
— Добре. И докато го правиш, гледай да запазиш империята ми поне още малко време.
— Ще направя каквото мога, ваше величество.
— Имам план, стига да живея достатъчно, за да го изпълня. Ако Дангаи удържи узурпационните си импулси още малко, имам решение, което би донесло още сто години мир. В противен случай ще сме изправени пред гражданска война.
— Целите ни са еднакви, защото много от проблемите ви са породени от Варен. Той иска безредици.
— Защо?
— Защото служи на злото, ваше величество. Дори не му е нужно бунтът да успява. Последиците от него ще се усещат поне десетилетие. Много невинни ще пострадат. А ако бунтът успее, другите династии също ще бъдат в опасност.
— Но защо?
— Варен не търси власт за себе си, а се опитва да премахне чуждата. Той има други цели и иска да разпали война и хаос.
— Живях твърде дълго — каза императорът. — Между другото си шах.
Каспар погледна дъската и се замисли. Колкото повече хаос имаше по земята, толкова по-силно ставаше злото. След като бе изкарал две години с Пъг и хората му и бе видял дасатите, знаеше, че Варен е само един от многото противници на Конклава.
Но въпреки мощта си Варен беше смъртен и можеше да бъде победен.
Каспар се предаде.
— Печелите, ваше величество.
— Както винаги, Каспар. Още не съм умрял.
Каспар стисна ръката на императора.
— Не и ако зависи от мен.
— Време е да се върнеш в покоите си, а аз пак трябва да играя ролята на стар глупак — императорът повиши глас. — Къде са моите красавици?
Завесите бързо бяха прибрани и момичетата се появиха отново.
— Ролята не е толкова лоша.
— Наистина — съгласи се Каспар.
Докато се прибираше, Каспар мислеше за ролята на императора в предстоящите събития. „Дали е истински съюзник? Или просто играе поредната игра?“
Легна, но не можа да заспи още дълго.
18
Планове
Пленникът бавно отвори очи.
Над него се бе надвесило красиво момиче. По прическата и дрехите приличаше на меджун, номадите, които преследваха стадата антилопи на юг от Оверн.