— Внимавай. Все още ни търсят.
— Крил съм се из сенките още преди тези псета да се родят — Амафи се изкатери по шахтата.
— Сега какво ще правиш? — обърна се към Лела Тал и се усмихна, въпреки че лицето му не се виждаше в тази тъмница. Лела беше първата му любов, още когато се казваше Нокът на сребърния ястреб и тепърва започваше обучение с Конклава.
— Връщам се в Крондор, в същата кръчма, и по цяла нощ ще слушам глупости. Понякога попадам на интересна информация — тя го погали по бузата. — Жалко, че не мога да остана повече. Тук ще е доста интересно. Освен това често си мисля за теб.
Тал се засмя.
— Аз съм женен.
— Това не пречи на много хора. Честно казано, и на мен.
Той я прегърна.
— Трябва да тръгваш. Колкото повече се отдалечиш от този град, толкова по-добре. Надявам се, че следващия път ще се видим при по-добри обстоятелства.
Тя погледна оцапаната си рокля.
— И дано да е по-чисто. Довиждане — целуна го по бузата и започна да се катери. Тал изчака малко и я последва.
Щом се озова на улицата, нагласи решетката на мястото й. Трябваше да се прибере в тайната квартира, за да се почисти и да си почине. Утре се очертаваше кървав ден.
Не можеше обаче да се отърве от възела в стомаха си, който му подсказваше, че пропускат нещо. Продължи да се оглежда, извади малка сфера и я доближи до устата си.
— Утре по обед — каза и натисна копчето на устройството. След това разтвори дланта си. Нямаше желание да разбира какво би станало, ако стиска юмрук. След секунди сферата завибрира и после изчезна.
Винаги се чудеше на невероятните устройства, които измисляха на Острова на чародея. Смъкна черното си облекло и го натика през решетката. След това тръгна. Трябваше да свърши много неща до утре.
— Сигурен ли си? — попита Калеб.
— Не — отвърна Тал. — Но по-сигурен няма да стана. Магистрата каза, че има две възможни места за база на Нощните ястреби. Пуснахме пленника в тунел, чиито разклонения водеха директно и към двете. Знаех, че ако уцелим вярната посока, няма да каже нищо, а ако сгрешим, ще възрази. Той го направи и това е всичко, което можеше да измъкнем от него.
Паско и Амафи също бяха в стаята на Тал, в четвъртата странноприемница, която той сменяше след атаката в „Господарката на късмета“. Каспар в момента вечеряше с двамата принцове, Сезиоти и Дангаи.
— И си известил баща ми за атаката?
— Да.
— Има нещо, което ме притеснява — каза Калеб.
— Какво?
— Ако Нощните ястреби са в южната част, какво убива крадците, които обикалят в северната?
— Мислиш, че може да има две бази?
Калеб сви рамене.
— Не е много вероятно, но дали Варен би стоял при Нощните ястреби? Те работят за него, но не са му слуги.
— Мислиш, че Варен си има скривалище в каналите?
— Ти си виждал покоите му в Опардум, не аз. Кланиците предлагат идеално скривалище за нещата, които върши, нали?
Тал замълча за момент, после каза:
— Мястото не е много далеч от това, където се срещнахме с Магистрата.
— Може би пленникът не се е притеснил от това, че не го водите при хората му, а заради това, че отивате някъде, където ще го накажат?
— Значи мога да нападна на грешно място и всички да загинем.
Калеб сви рамене.
— Повече ми харесваше, когато ти бях ученик — каза Тал. — Тогава ти трябваше да вземаш тежките решения.
Калеб се усмихна и отново сви рамене.
— Това е както когато се чудиш дали да влезеш в пещерата, за да убиеш мечката.
— Да, по-безопасно е да я изчакаш да излезе.
Спогледаха се.
— И ти ли мислиш за същото?
— Няма да ги нападаме, а ще ги примамим.
Тал се обърна към Паско и Амафи.
— Предайте на останалите всички да останат по местата си до второ нареждане. Трябва ни по-добър план.
— Добре, ваше великолепие — каза Амафи и тръгна към вратата.
Паско заговори с ръмжащ тон, който подчертаваше важността на думите му:
— Добре е да побързате. Банапис е след седмица и първите празненства започват утре. Другата седмица ще настане пълен хаос.
Калеб кимна и се изправи.
— Трябва да намеря онова просяче и да се свържа с Магистрата. Да разберем колко точно можем да се приближим до онези места.
— Надявам се, че информацията му е добра. Не искам да съм първият, който установи, че не е вярна.
— Ще намерим безопасен начин да ги подмамим — каза Калеб. — Баща ми ще дойде утре сутринта, за да помогне за атаката, и съм сигурен, че ще измисли някой трик.
— Като говорим за трикове, няма да е зле да повикаме Накор. Няма по-подло копеле от него.
— Ще питам баща ми. Сега да намерим Шабиир и да измислим план за утре.