— Защо, да не би пак да вдигаш цените? — извика някой.
Последва вълна от смях. Ходовър за момент се намръщи, но после усмивката му се върна.
— Не, Брам Конър. Не… засега.
Коментарът му беше последван от нов смях и всички разбраха, че мелничарят наистина е в добро настроение. Жаждата му за злато беше добре известна и често ставаше обект на подигравки.
— Не, приятели — продължи мелничарят. — Трябва да ви съобщя нещо. В този ден, след една от най-богатите реколти в историята ни, искам да добавя към удоволствието на момента, като споделя с всички една радостна новина.
— Ами кажи я най-накрая — извика друг глас от тълпата. — Че взехме да ожадняваме!
Мелничарят го изгледа криво, но после пак се усмихна.
— Искам да знаете, че тази година синът ми Грейм ще се ожени за Ели Ранкин.
И махна към Ели.
Момчетата от двете й страни изглеждаха като ударени от гръм. Зейн стоеше намръщено, сякаш не можеше да разбере какво са казали току-що, а Тад беше зяпнал и очевидно не можеше да повярва.
Ели вече беше преполовила пътя до фургона, преди момчетата да тръгнат след нея. Калеб се пресегна, хвана ги за яките и каза с нисък заплашителен глас:
— Няма да правите скандали.
Тад го изгледа ядосано, а Зейн сви юмруци, но Калеб ги дръпна така, че ги изправи на пръсти.
— Не си го и помисляйте.
Зейн се осъзна и отпусна юмруци.
— Ако поне малко ви беше грижа за Ели, щяхте да сте щастливи заради нея — намеси се Мари. — Първият, който започне бой, ще отговаря пред мен. Ясно ли е?
— Да, мамо — отвърнаха двете момчета и Калеб ги пусна.
Всички се редяха на опашка да поздравят сгодената двойка. Тад и Зейн продължаваха да се чумерят. Калеб видя, че Мари също иска да честити на младите, и се обърна към младежите.
— Елате с мен. Имам нещо специално за такива случаи.
Момчетата се поколебаха, но един поглед от страна на майка им ги накара да последват Калеб.
Той ги поведе към фургона зад този с ейла. Нощта се спускаше и празненството ставаше все по-шумно. Един колар се беше облегнал на фургона и гледаше навалицата около бъдещите младоженци. Не беше тукашен, така че не се бе включил в поздравленията, а наблягаше на храната и пиенето.
— Как е, Томас? — попита Калеб.
— Идеално.
— Пазиш ли ми сандъчето?
— Под седалката е.
Калеб се наведе над капрата и измъкна едно доста голямо сандъче. Извади ловния си нож и отвори капака. Видяха се десетина бутилки с кехлибарена течност. Той взе една и я вдигна към светлината на близкия фенер.
— Какво е това? — полюбопитства Тад.
— Нещо, което открих, докато пътешествах из Кинок.
— Прилича на бренди — обади се Зейн. — Поне по цвета.
— Не е бренди, но имаш добро око — Калеб седна на капрата и разлюля крака. — Брендито е преварено вино, а това е нещо друго. В Кинок са открили метод да дестилират алкохол от зърно и после го оставят да отлежи в бъчви. Ако е некачествен, може да свали боята от корпуса на боен кораб, но ако е хубав… — захапа корковата тапа и я извади.
Бръкна в сандъчето и извади малка стъклена чаша.
— Не бива да се пие от метален или керамичен съд. Разваля вкуса.
— Как се казва? — попита Тад.
— Уиски — отвърна Калеб и напълни чашката догоре.
— Това не е много — Зейн беше присвил очи и гледаше малката чашка.
— Не ти трябва много — Калеб изля чашата в гърлото си и преглътна. — Оха! Пробвайте.
Извади още една чаша и наля на двамата.
— Момчета, после ще се научите да цените вкуса му. Сега направо удряйте на екс.
Младежите се подчиниха и след секунди кашляха отчаяно с насълзени очи.
— Проклятие, Калеб — извика Зейн. — Искаш да ни отровиш ли?
— Трябва малко време да му свикнеш, Зейн, но после ще го обикнеш.
— Пари като огън — обади се Тад, бършеше очите си с ръкав.
— Дайте му секунда и ще ви стопли корема.
Зейн примлясна.
— Не че ми харесва, ама дай да пробваме по още едно.
Калеб им наля отново. Този път нямаше кашляне, но очите им продължиха да сълзят.
— Май си предпочитам бирата — каза Тад.
— Не знам — отвърна Зейн. — Като че ли почва да ми допада.
— Ти си обещаващ млад мъж, Зейн Кафри — увери го Калеб.
— Уха — засмя се Тад. — Май ми завъртя главата.
— В Кинок казват, че „рита“, и добре знаят за какво става въпрос.
— Какво ще правиш с останалото? — попита Зейн и махна към другите бутилки.
— Подарък са за баща ми. Малко са нещата, които не е виждал, и мисля, че ще се зарадва.
— Защо ни черпиш? — попита Тад. — Благодаря де, но защо?
— За да предотвратя евентуалните проблеми. Ако ви оставя да пиете сами, ще се случат две неща — той вдигна пръст, докато им наливаше отново. — Първо, хората ще ви дразнят цяла вечер, защото знаят как се дърлите за Ели от цяла година вече. Второ, ще се сбиете с Грейм.