— Тук е мозъкът на програмата. Изучаваме злополуките в подробности. Останките от самолетите се донасят в тази зала и се проучват с микроскоп, така че да се забележи и най-малкото перце, и най-малката капка кръв, да се определи скоростта на птицата и силата на сблъсъка. Няма да повярвате, но този отдел е част от армията. В известен смисъл прелетните птици са врагове на израелската кауза.
— След войната с камъните войната с птиците?
— Точно така! Мога да ви покажа само част от изследванията ни. Останалото е военна тайна. Но тук имам нещо, което ще ви заинтересува.
Влязохме в малко студио, претъпкано с видеотехника. Ленфелд сложи една касета в един от апаратите. На екрана се появи пилот от израелската армия с каска на главата и смъкната козирка. Виждаше се само устата му, която говореше на английски: „Усетих взрив, нещо много мощно се блъсна в рамото ми. Загубих съзнание. Скоро дойдох на себе си, но не виждах нищо. Каската ми беше покрита с кръв и парчета плът…“
— Това е един от пилотите ни, който преди две години се сблъска с щъркел, но за щастие оцеля.
— Защо носи каска?
— Защото самоличността на военните пилоти трябва да остане в тайна.
— Значи не мога да се срещна с него?
— Не, но ще ви предложа нещо по-добро.
Излязохме от студиото, Ленфелд вдигна слушалката на един стенен телефон, набра някакъв номер и заговори на иврит. Почти веднага се появи дребен човек с жабешко лице.
— Шалом Уилм — представи го Йосе, — отговорник на биологическата лаборатория. Той лично е водил изследванията, свързани със злополуката.
Ленфелд обясни на Уилм причините за посещението ми. Човекът се усмихна и ме покани да го последвам в кабинета му. Странно, но помоли Йосе да ни остави сами.
Тръгнах след него. Нови коридори, нови врати. Накрая влязохме в малко помещение, нещо като голяма каса с метална врата.
— Това ли е кабинетът ви? — попитах учудено.
— Излъгах Йосе. Искам да ви покажа нещо.
Уилм затвори вратата и запали осветлението. После дълго и сериозно ме заразглежда.
— Не си ви представях така.
— Какво искате да кажете?
— След въпросната злополука, която стана през 1989 г., не съм преставал да ви чакам.
— Мен?
— Вас или някой друг. Чаках посетител, който особено се интересува от щъркелите, завръщащи се в Европа.
Уилм замълча. Кръвта биеше в слепоочията ми. Казах глухо:
— Обяснете ми.
— Когато изследвах различните парчета от катастрофиралия самолет, направих странно откритие. Разбрах, че то не е случайно, че е част от друга история, от която вие несъмнено сте брънка.
Шалом отвори една каса в стената и продължи:
— Интуицията ми подсказва, че мога да ви се доверя — каза той и ми показа два малки прозрачни плика, които бе извадил от касата. — А и нямам търпение да се отърва от този товар.
— Нищо не разбирам. Бъдете по-ясен.
Уилм спокойно отговори:
— Когато претърсихме кокпита на катастрофиралия самолет, както и униформата на пилота, главно каската му, събрахме различни частици, включително късове стъкло.
Шалом постави на масата едно от пликчетата, върху което бе залепен етикет с надпис на иврит. Вътре имаше парченца опушено стъкло.
— Събрахме и парчета от козирката на пилота. (Той постави на масата и другото пликче, което съдържаше по-светли останки.) Когато ги разгледах под микроскоп, открих нещо интересно. Нещо, чието присъствие е изключително необичайно.
Забелязах, че Уилм стиска нещо в ръката си и внезапно разбрах за какво ставаше дума. Въпреки това извиках:
— Но какво, за Бога?
Шалом разтвори ръка и прошепна:
— Диамант.
22
Излязох от лабораториите на Ленфелд напълно изтощен. Разкритията на Шалом Уилм ме водеха право там, където въображението ми бе отказало да отиде.
Макс Бьом е бил трафикант на диаманти, а щъркелите са били куриерите му.
Стратегията му бе изключителна, поразителна, неумолимо ефикасна. Вече знаех достатъчно, за да си я представя в подробности. Според сведенията, дадени ми от Дюмаз, Бьом бе работил на два пъти с диаманти — от 69-а до 72-ра в Южна Африка и от 72-ра до 77-а в Централна Африка. В същото време инженерът бе наблюдавал миграцията на щъркелите, които осъществяваха въздушна връзка с Европа. Кога ли му бе хрумнало да използва птиците като куриери? Мистерия. Във всеки случай, когато през 1977 година е напуснал Централна Африка, мрежата му е била вече организирана. Поне в Западна Европа. Достатъчно е било да има няколко съучастници на място, които да подбират най-красивите диаманти и в края на зимата да ги прикрепят към пръстените на щъркелите. Камъните са „излитали“ и са прекосявали границите.