След това за Бьом не е било трудно да си прибере диамантите. Знаел е номерата на пръстените и е познавал всяко гнездо в Швейцария, Белгия, Холандия, Полша и Германия. Тръгвал е на лов и под предлог, че опръстява малките, е упойвал възрастните и е прибирал скъпоценните камъни.
В системата имаше някои пукнатини — птиците са могли да претърпят злополука. Но като се има предвид броят им — няколкостотин птици всяка година, печалбата си е оставала огромна, а рискът почти нулев. Орнитологията е била съвършено прикритие. Освен това с течение на времето Бьом сигурно е отгледал собствени ята, като е избирал най-здравите, най-опитните птици. Като допълнителна предпазна мярка е наемал „часовои“ по пътя на щъркелите, които са го осведомявали дали всичко върви по план. Така цели десет години трафикът — и на изток, и на запад — се е развивал без проблеми.
Започвах да разбирам и други неща. Тъй като е ставало дума за милиони швейцарски франкове всяка година, логично бе Бьом да загуби самообладание, когато през пролетта източните щъркели не са се завърнали. Затова е изпратил двамата българи, които са разпитали Грибински, когото са сметнали за безобиден, а после са убили Идо — той явно им се е сторил подозрителен.
От думите на Сара излизаше, че младият орнитолог бе открил трафика. Някоя вечер, докато е лекувал щъркелите, сигурно е видял какво съдържат пръстените. Тогава е разгадал системата и се е размечтал за богатство. Снабдил се е с оръжие, след което всяка вечер на блатата е убивал опръстените щъркели и е прибирал диамантите. Затова през пролетта птиците са изчезнали, а Идо се е снабдил със солиден запас от скъпоценни камъни. Оттук нататък имаше две хипотези: или Идо не е издържал на мъченията и е проговорил, а българите са отнесли диамантите, или е мълчал и е скрил някъде „съкровището“. Втората версия ми се струваше по-правдоподобна. Защо иначе Макс Бьом щеше да ме изпраща по пътя на щъркелите?
И все пак много обстоятелства оставаха неизяснени. Откога съществуваше трафикът? Кои бяха съучастниците на Бьом в Африка? Каква роля играеше „Единен свят“? И главно, каква бе връзката между аферата с диамантите и изваденото сърце на Райко? Кой бе убил Райко? Двамата българи ли? Те ли бяха виртуозните хирурзи, за които говореше Милан Джуров? Имаше и още един въпрос, който ме засягаше пряко: защо Макс Бьом бе избрал мен да водя разследването? Защо аз, който не разбирах нищо от щъркели, не участвах в трафика и можех да го разкрия?
В двайсет и два часа, след като отново минах през военния пост и отново отговорих на какви ли не въпроси, пристигнах в Бейт Шехан. Паркирах колата и се отправих към къщата на Сара. Вътре не светеше. Когато почуках, вратата сама се отвори. Извадих глока си и го заредих. След това влязох в дневната, където нямаше никого. Спуснах се към градината, издърпах платнището и вдигнах капака на скривалището — липсваха един галил и един глок 17. Сара бе заминала. По своя си начин. Въоръжена като войник на поход и лека като птица.
23
Станах в три часа като предишния ден. Беше 6 септември. Кибуцът започваше да се събужда. Излязох в пурпурната нощ, смесих се с мъжете и жените, които отиваха на развъдниците, и се опитах да разбера дали са виждали Сара. Въпросите ми предизвикаха враждебни погледи и неясни отговори.
Отправих се към орнитолозите. Те ставаха много рано, за да наблюдават птиците още при събуждането им. В четири часа вече бяха навън с биноклите, камерите и храната за през деня. След няколко опита един холандец позна Сара по описанието ми и ме увери, че я е видял предишния ден към осем сутринта в Неве-Ейтан. Качвала се на автобус № 133 за Нетания. Порази ме една подробност — девойката носела сак за стикове за голф.
Миг по-късно бях настъпил газта и летях на запад с пълна скорост. В пет часа спрях на една бензиностанция, заредих колата, поръчах си черен чай и разтворих пътеводителя, за да потърся информация за Нетания. Когато я прочетох, едва не се залях с горещия чай. „Нетания. Население: 107 200 жители. Курортен град, известен с пясъчните си плажове. Голям индустриален център, специализиран в обработката на диаманти. В квартала около улица Херцъл туристът може да наблюдава срязването и шлифоването на камъните…“
Потеглих със свирене на гуми. Значи Сара бе разкрила всичко. И несъмнено притежаваше диаманти.
В девет часа бях в Нетания, и не след дълго паркирах колата в началото на улица Херцъл. Тръгнах пеш и след няколко преки попаднах на това, което търсех — търговците на диаманти.
Още в първото магазинче зададох въпросите си: „Виждали ли сте една млада жена, висока и руса? Предлагала ли ви е необработени диаманти с голяма стойност? Искала ли е от вас да оцените или да купите диамант?“