— Добър приятел да имаш до себе си, това момиче. И много лош враг.1 — Дженър се изкиска дрезгаво. — Харесах я от самото начало, от първия път, когато я видях по „Непристъпна“.
— Слизал си надолу по „Непристъпна“?
— Три пъти.
— И как е?
— Просто много голяма река.
Рейт гледаше покрай Дженър, към порутената арка на вратата на кулата на Гудрун, от която тъкмо беше излязъл Ракки. Вятърът разроши бялата му коса, когато извърна глава и погледна към копането пред редиците на Йълинг.
Дженър повдигна една посивяла вежда:
— Мога ли да помогна с нещо?
— Някои неща човек трябва да свърши сам. — Рейт потупа възрастния мъж по рамото и тръгна към Ракки.
— Братко.
Ракки не отговори, не извърна очи към него, само едно мускулче на слепоочието му заигра.
— Дали?
— Или си, или просто приличаш ужасно много на мен.
Ракки не се усмихна.
— Трябва да се махнеш оттук.
— Защо? — В момента, в който го каза, долови нечие присъствие, нечие значително присъствие и когато се обърна, видя Трошача на мечове да излиза от вратата, придружен от Сориорн.
— Гледай ти кой е тук? — изчурулика Горм.
Сориорн намести внимателно обкичения си с гранати робски нашийник:
— Това е Рейт — каза той. Открай време беше човек на малкото думи, повечето от които просто обявявайки на всеослушание очевидното.
Горм притвори очи и се заслуша в песента на южняшкия свещеник.
— Има ли по-успокояваща музика за ушите от тази на вражеските молитви за мъртвите?
— Арфа? — каза Рейт. — Аз харесвам звука на арфата.
Горм отвори очи:
— Наистина ли мислиш, че с шеги ще поправиш онова, което разби на парчета?
— Няма нищо лошо в шегите, кралю мой. Искам да те поздравя за скорошния ти годеж. — Като се замисли, всеки друг годеж би го зарадвал повече от този. — Скара ще е кралица, за която ще ни завижда цял свят, освен това ще ни донесе Тровенланд като зестра…
— Кралска награда — отвърна Горм и описа дъга към обкръжилата ги армия на Върховния крал. — Но преди да я получа, ме чака малка задача — да победя Върховния крал. Твоето предателство ме принуди да заложа всичко на плана на отец Ярви, вместо просто да се договоря за мир с баба Вексен, както бяхме решили с майка Скаер.
Рейт извърна поглед към Ракки, но не срещна очите му, те бяха приковани във върха на ботушите му.
— Не мислех, че…
— Аз не гледам кучета, за да мислят. Отглеждам ги, за да ми се подчиняват. Не ми е притрябвало псе, което не идва, когато му подсвирна. Псе, което не хапе онзи, към когото съм го насъскал. За такова противно създание няма място в домакинството ми. Предупредих те, че видях у теб останало зрънце милост. Предупредих те, че то ще те смаже. И ето, че се оказах прав. — Горм поклати огорчено глава, докато се обръщаше да си върви. — Всички онези надъхани момчета, готови да убиват, а аз да избера теб.
— Разочароващо — отбеляза Сориорн, дари Рейт с подигравателна усмивка и последва господаря си по пътеката на стената.
Рейт замълча. Доскоро нямаше друг, от когото да се възхищава така, както от Гром-гил-Горм. Възхищаваше се на силата му. На безпощадността му. Мечтаеше да е точно като него.
— Не мога да повярвам, че някога се възхищавах от това копеле.
— Ето ти една разлика между теб и мен — каза Ракки. — Аз винаги съм го мразел. А ето и друга, аз знам, че все още се нуждая от него. Какъв е твоят план сега?
— Не бих казал, че имам план. — Рейт изгледа навъсено брат си. — Не е лесно да убиеш някой, който не ти е направил нищо лошо.
— Никой не е казал, че е лесно.
— Е, при всички положения е по-лесно, ако няма да си ти този, който ще убива. Не ти ли се струва, че винаги ти си този, който иска нещо трудно за вършене — повиши глас Рейт, но се овладя. Успя и да не стисне гневно юмруци. — А аз съм този, който трябва да го свърши!
— Е, дотук беше, вече не можеш да ми помогнеш с нищо, нали? — Ракки стрелна пръст към тронната зала на Бейлова крепост. — След като избра малката кучка пред своите хора…
— Не говори така за нея! — кресна Рейт и стисна юмруци. — Избрах единствено да не я убия!
— И виж докъде ни докара. Лош момент избра да се сдобиеш със съвест. — Ракки се обърна отново към погребалните могили. — Ще се моля за теб, братко.
— Пфу. Онези хорица по границата, мисля и те се молеха здраво, когато ги навестихме посред нощ. Мисля, че се молеха с всички сили.
— Е, и?
— Молитвите не ги спасиха от мен, нали? Защо твоите да ме спасят от някое друго копеле? — Рейт се обърна и тръгна обратно покрай стената към Синия Дженър.
1
Немалко неточности и неизгладени изрази има, този е по-ярък просто. В оригинал е: