Птица щастие
Полска народна приказка
Живели в старо време в една порутена къщурка Ясек и жена му Марися. Селяни били, ден и нощ се трудели по полето и пак едва свързвали двата края — колкото да се изхранят и да платят на богатия пан наема за къщурката и земята.
Една нощ и на двамата се присънил един и същи сън: уж че някой ги пита: „Кога искате да живеете добре — на младини или на старини?“ И видели те тоя сън три нощи подред. На заранта Ясек запитал жена си: — Е Марися, какво ще речеш?
— Ще река, че на младини теглото по леко се носи. — Що си е право — право е! — съгласил се Ясек. — На младини и на гола земя да легнеш — меко е, а на старини и от дюшека гърбът те боли.
— Ако ще има да се пати, то по-добре сега, докато сме яки, пък на старост да поживеем по-спокойно — решили те.
Същата нощ къщурката им изгоряла до основи — нищичко не останало. Научил се панът, разсърдил се, вика им: — Нарочно подпалихте къщата! Такива като вас не ми трябват — пръждосвайте се от моята земя!
— Що думаш, милостиви пане? Та каква полза за нас, че останахме без стряха и цялата ни покъщнина погина в огъня — изплакала Марися.
— Къде да се денем? — добавил Ясек. — На тази земя от памтивека нашите деди и прадеди са живели и умирали.
— Е, харно, останете! — махнал с ръка панът, досрамяло го от хората да прогони клетите сиромаси. — Само че сега трябва да построите къща, по-хубава от прежната!
Нямало що да се прави! Добре, че жената успяла да спаси малкото пари, които си били спестили, за да откупят от пана земята. Не година, не две Ясек и Марися строили новата къщичка. На двора яли, в плевнята спали, накрая покрили къщурката и се пренесли в новия си дом. Но още същата нощ къщичката пламнала от всички страни, та Ясек и Марися едва успели из огъня да изскочат.
Научил се панът, още повече се разсърдил: — Да се махате от земята ми, негодници такива! — крещи той с цяло гърло. — Нарочно къщата ми подпалихте!
— Как така нарочно, милостиви пане? — плаче Марися. — Та не видиш ли ни: останахме голи като соколи. Срам ни е носа си да покажем навън от двора. Всичките си пари изхарчихме, та и задлъжняхме на това отгоре.
— Е, харно, останете! — съгласил се пак панът. — Само че да ми построите къща, още по-хубава от прежната! Продал Ясек кравата и коня, свинята и козата. Много години минали, докато Ясек и Марися успеят нов дом да вдигнат. Задлъжнели, дето се вика, и на куците кучета. Не си дояждали, не си доспивали; грохнали от работа и не забелязали кога косите им побелели, лицата им се замрежили от бръчки. И парите им се свършили — нямали вече ни пукнат грош за керемиди, къщата да покрият. А къща без покрив — къща ли е? Какво да правят? Решили клетите да я покрият със слама. Така и сторили. Легнали най-сетне Ясек и Марися под стряха. А същата нощ някой отнесъл всичката слама.
Събудили се заранта — зорницата над главата им свети. Виж ти каква беда! Пак покрил Ясек къщата със слама и седнал през нощта да пази. Гледа — среднощ долетяла някаква незнайна птичка и започнала да гълта сламата като ламя.
— Къш мари, крадло безсрамна! Къш мари, лакомия ненаситна! И къде го побираш всичко това? Такава мъничка, пък търбух — без дъно! — вика по нея Ясек, а тя нехае. Опитал се да я улови — къде ти! Изяла птичката сламата до шушка и отлетяла.
— Чакай, ще ти дам да се разбереш! — разсърдил се Ясек не на шега. — Ще те хвана аз тебе!
Покрил за трети път къщата и към всяко снопче слама прикрепил примка. Точно посред нощ долетяла птичката, започнала да яде и се уловила в примката. Сложил я Ясек в кафез, а кафезът окачил над прозореца.
Заживяла птичката в сиромашката къщичка. А така хубаво пеела, че който я слушал, мъката си забравял, на сърцето му олеквало. Заприказвали хората навред за чудната птичка. В празник не отивали вече на черква да се молят, а при Ясек — птичката да ги разтуши. И нарекли я птица-щастие.
Дочул панът, че у Ясекови има такава птичка и си мисли:
„Не е редно простият селяк да има такова дивно чудо, каквото аз, богатият пан, нямам!“
Отишъл той при Ясек, послушал птичата песен и казал:
— Продай ми тая птичка! За нея сто злоти ще ти броя.
„Ехе! — досетил се Ясек. — Щом този скъперник сто злоти дава, кралят и хиляди няма да пожали.“
— Не, милостиви пане, няма да ти продам моята птичка! — отговорил той.
— Чакай ти, селяко-простако? За тази ти непочтителност така ще те наредя, че има да ме помниш! — разсърдил се панът и си отишъл.
А Ясек се стегнал и тръгнал да иде при краля. Както си вървял през гората, изведнъж птичката му заприказвала с човешки глас:
— Кралят много пари ще ти дава за мен, ама ти не взимай. Поискай да ти даде само оня пън, дето се валя в неговата кухня зад вратата.