Животворна вода
Полска народна приказка
Една селянка останала вдовица с три невръстни момчета. С голям труд ги отгледала; те израснали добри момци, да им се радва на старини и да я облажават съседите. Най-големият станал войник, избродил много близки и далечни страни и след като се навоювал, завърнал се в родното си село с изпъчени гърди, покрити с медали за храброст; средният изучил в град Краков много науки и си дошъл в село с вирнат нос; а най-малкият, викали го Мачей, останал да гледа старата си майка и да се занимава със земеделие. Затова братята му го смятали за неук и прост; дори понякога го наричали глупак, ама зад гърба му, защото той прехранвал с труда си цялото семейство и освен това от земеделската работа бил станал по-силен и от двамата. Затова под вдовишката стряха царували мир и лю6ов.
Ала ето че един ден старата майка легнала тежко болна от незнайна болест. Макар че синовете и добре се грижели за нея, не могла да се привдигне и отивала все по на зле. Викали какви ли не лечители никой не и помогнал. Като се чудели и маели какво да правят, една стара знахарка им рекла:
— Има лек за вашата майка, ама надали ще можете да го донесете.
— Ти само ни кажи какво е, ние ще го намерим — отговорили синовете, — пък ако ще би имота си да продадем, голи и боси да тръгнем.
— Слушате добре тогава и запомнете това, що ще ви кажа. Ако поръсите с животворна вода майка си, начаса ще оздравее. Тая вода може и мъртвец да възкреси. Ама много трудно е да се сдобие човек с нея. Като вървиш все към изгрев слънце, на седем дни път оттук ще стигнеш до една висока планина — Съботната планина я наричат хората. На най-високия и връх се виши старо-прастаро дърво сребро.чисто, което говори по човешки. Изпод неговите корени извира животворната вода. Само че да се стигне до извора не е така лесно и много опасно е. Човек трябва да надвие всички смъртни грехове. Който се наеме да отиде дотам, трябва да тръгне по една стръмна и каменлива пътечка и да върви все напред, без да спира, без да се озърта назад и настрани, каквото и ла чуе, каквото и да види. Защото погледне ли настрана, отбие ни се от пътеката, веднага ще се вкамени. А пътя му ще преграждат какви ли не нечисти сини, за да го погубят. Мнозина са тръгвали за там, ала никой досега не се е върнал.
Изрекла това бабичката и си тръгнала. А братята веднага седнали да се сговарят: всеки искал да иде да донесе животворната вода. Най-големият брат надделял. Изстъпил се и рекъл:
— Вие чухте, че за тая работа се иска смелост. Аз неведнъж съм гледал смъртта в очите, без да трепна. Няма и сега да се уплаша, каквото и да ми се изпречи на пътя. Аз ще отида, а вие останете да наглеждате майка ни, докато се завърна с животворната вода.
Другите братя се съгласили.
Без да губи време, войникът запасал меча си, метнал през рамо войнишката торба и се упътил да дири Съботната планина.
Минали две седмици — от големия брат никаква вест. Решил средният брат да тръгне животворна вода да донесе и брат си да доведе.
— Аз съм учен и умен. Зная всички коварства на нечистите сили. Аз отивам, а ти остани да гледаш майка ни! — рекъл ученият брат, сложил в студентската си чанта храна и някаква книга със заклинания и тръгнал.
Изтекло уреченото време — нито единият, нито другият брат се връща.
„Сигурно са загинали — рекъл си Мачей. — Ами я аз да се опитам да донеса животворна вода, мама да излекувам и да намеря гробовете на братята си.“
Помолил той съседите да наглеждат болната, нарамил косата, взел малко храна за из път и тръгнал към Съботната планина. Вървял, вървял все към изгрев слънце, прекосил три буйни реки, преминал три вековни гори, на седмия ден привечер стигнал до полите на Съботната планина. Като вдигнал глава да погледне върха и, шапката му паднала — толкова висок бил той.
Закрачил Мачей по каменистата пътечка, която се виела през здрачна клисура стръмно към върха. Не бил изминал и десетина крачки, изведнъж чул зад гърба си глас:
— Хей, момко, накъде отиваш? Объркал си пътя…
Тъкмо Мачей понечил да се обърне да види кой го вика, спомнил си думите на старата знахарка и продължил да върви направо. Подир някое време ненадейно пред него изникнал един червенокос човек, облечен в черни дрехи, шити по стара немска мода.
— Добър вечер! — поздравил мазно той, като си свалил триъгълната шапка. — Накъде сте се запътили, приятелю?
Към върха — отговорил Мачей. — Отивам за животворна вода.
— И аз отивам по същата работа. Да вървим заедно, ще ни бъде по-весело.
Повървели малко, стигнали до едно разклонение; пътят, които се отбивал наляво, бил широк и равен.
— Я да тръгнем по тоя път! Вижте колко е удобен. Защо ще си късаме дрехите из тия трънаци и камъни? — посочил любезно непознатият встрани.