- Ти си дух, нали?
- Да, това, което ти наричаш дух.
- А ти как се наричаш?
- Не го правя.
- Разбирам. В твоето селение нямаш нужда от име.
- Дори нямам понятие за име. Но наистина просто нямам име.
- Но имаш желания. Искаш да бъдеш човек.
- Искам. - Последва нещо като лека въздишка, пропита с тъга.
- Защо?
- Ти не би ли искала да бъдеш човек, ако не беше?
- Не зная, Лашър. Вероятно щях да искам да съм свободна.
- До болка копнея за това - каза гласът бавно и печално. - Копнея да усещам топлина и студ; да позная удоволствието. Да се смея - о, какво ли е да се смееш? Да танцуваш и пееш, да виждаш ясно през човешки очи. Да докосваш нещата. Да съществуваш физически и емоционално във времето. Да удовлетворяваш амбициите си, да имаш ясни мечти и идеи.
- Да, разбирам те напълно.
- Не бъди толкова сигурна.
- Не виждаш ясно.
- Не е същото.
- А по-ясно ли виждаше през очите на мъртвец?
- По-добре, но не по-ясно. Смъртта ми пречеше, тегнеше над мен, около мен. Накрая ослепявах.
- Да, представям си. Но си влязъл в тялото на свекъра на Шарлот, докато е бил жив.
- Да, той знаеше, че съм в него. Беше слаб, но щастлив, че говори, че може да вдига предмети с ръцете си.
- Интересно. Ние наричаме това «обсебване».
- Точно така. През неговите очи видях нещата ясно. Видях ярки цветове, усещах аромата на цветята, виждах птици. Чувах птици. Докосвах Шарлот с ръката си. Познавах Шарлот.
- Значи сега не можеш да чуваш? Не можеш да видиш светлината на този огън?
- Зная всичко за това, но не виждам, не чувам и не усещам като теб, Роуан. Въпреки че когато се приближа до теб, виждам каквото виждаш и ти, познавам и теб, и мислите ти.
Тя почувства леко жилване на страх.
- Но аз мога да го прекъсна.
- Ти мислиш, че можеш. Но то е по-голямо и по-продължително.
- Зная.
- Ние знаем. Ние. Но от теб се научихме да мислим подредено, научихме що е време. Научихме що е амбиция. За да имаш амбиция, трябва да имаш понятие за минало, настояще и бъдеще. Трябва да планираш. И говоря само за тези от нас, които искат. Тези, които не искат, не учат, защо да го правят? Но това «нас» е много относително. Те не са «нас» за мен, защото аз съм сам и разделен от другите като мен и мога да виждам само твоя вид.
- Разбирам. Когато беше в мъртво тяло… главите на тавана…
- Да.
- Променяше ли тъканите на онези глави?
- Да. Правех очите кафяви. Косата на по-светли кичури. Това ми костваше много топлина и концентриране. Концентрирането е ключът към всичко, което правя. Аз събирам нещата.
- А когато си в естественото си състояние?
- Огромен, неопределен.
- Как променяш пигментацията?
- Навлизам в частиците на плътта и ги променям. Но ти разбираш това по-добре от мен. Ти би го нарекла мутация. Аз не зная по-подходяща дума, ти познаваш научните думи. Понятията.
- И какво ти пречи да завладееш целия организъм?
- Той беше мъртъв. Постепенно си отиваше, беше тежък и аз бях слаб и безчувствен. Не можех да върна искрата на живота в него.
- Разбирам. А успя ли да промениш тялото на свекъра на Шарлот?
- Не. Не знаех, че мога да опитам да го направя. И сега не бих могъл да го направя, ако съм какъвто бях тогава. Разбираш ли?
- Да, разбирам. Ти си постоянен, а ние сме във времето. Но това означава ли, че не можеш да променяш живи тъкани?
- Не и на онзи мъж. Не и на Аарън, когато съм в него.
- Когато си в Аарън?
- Когато спи. Само тогава мога да вляза.
- Защо го правиш?
- За да бъда човек. Да бъда жив. Но Аарън е твърде силен за мен. Аарън организира и командва тъканите на Аарън. Също като Майкъл. Като почти всички. Дори като цветята.
- О, да, цветята. Ти караш розите да мутират.
- Да. За теб, Роуан. За да ти покажа любовта и мощта си.
- И амбицията си?
- Да…
- Не искам вече да влизаш в Аарън. Не искам никога да нараняваш него или Майкъл.
- Ще ти се подчиня, но ми се иска да убия Аарън.
- Защо?
- Защото Аарън е свършен, Аарън има много знания и Аарън те лъже.
- Как така свършен?
- Той вече направи онова, което видях, че ще направи, и което исках да направи. Затова казвам, че е свършен. Сега може да направи това, което виждам, че ще направи, и което не искам да направи. А то е против моята амбиция. Бих го убил, ако ти нямаше да се огорчиш толкова и да ме намразиш.
- Можеш да усещаш гнева ми, нали?
- Той ме наранява дълбоко, Роуан.
- Ще бъда ужасно, ужасно гневна, ако нараниш Аарън. Но нека поговорим още за него. Обясни ми. Какво е това, което си искал той да направи?