Нещо отново бръсна леко лицето и?. Последва докосване, което предизвика тръпки по цялото и? тяло. Зърната и? се втвърдиха под копринената нощница, а вътре в нея нещо запулсира - глад, който усещаше с цялото си тяло.
Опита се да прочисти погледа си, но в стаята вече беше тъмно. Огънят бе догорял, а само преди минути имаше пламъче.
- Играеш си с мен. - Сякаш въздухът я докосваше навсякъде. - Играеш номера и на Майкъл.
- Не. - Лека целувка по ухото и?.
- А виденията, когато се е удавил? Твое дело са, нали?
- Не, той не беше тук. Не бих могъл да го последвам там, където отиде. Аз съм единствено с живите.
- Ти ли създаде призраците, които е видял, когато е плувал в басейна онази нощ?
- Не.
Тя трепереше цялата, махаше с ръце, за да се освободи от усещанията, като че се опитваше да се отърве от паяжина.
- А ти видя ли ги?
- Да, но чрез неговите очи.
- И какво представляваха?
- Не зная.
- Защо не знаеш?
- Те са образи на мъртви хора. А аз съм на тази земя. Не познавам мъртвите. Не ми говори за тях. Не зная нищо за Господ и за каквото и да било, което не е на тази земя.
- Господ! Но какво е земята? - Нещо я докосна по тила и лекичко повдигна косата и?.
- Това тук, Роуан, селението, в което съществуваш, в което съществувам и аз - паралелно, в самия физически свят, и все пак отделен. Аз съм физически, Роуан - толкова естествен, колкото и всичко останало по земята. Изгарям за теб в такава чистота, сякаш е огън без край. В нашия свят.
- А призраците, които Майкъл видя в тази стая в деня на сватбата, твое дело ли бяха?
- Не.
- Ти видя ли ги? - Сякаш перце докосна бузата и?.
- През неговите очи. Нямам всички отговори, които искаш от мен.
Нещо погали гърдите и бедрата и?. Тя сви крака под себе си. Камината вече беше студена.
- Махни се от мен! Ти си зло.
- Не.
- От ада ли дойде?
- Играеш си с мен. Аз съм в ада, изгарям от желание да ти доставя удоволствие.
- Спри. Искам да се махна оттук. Спи ми се.
Обърна се и погледна към почернялата камина. Жаравата бе угаснала. Клепачите и крайниците и? натежаваха. Опита се да стане на крака, като се подпираше на камината, но знаеше, че няма да може да стигне до стълбите. Обърна се, свлече се на колене и се просна на мекия китайски килим. Той беше като коприна под нея, а хладният въздух и? беше приятен. Имаше чувството, че сънува, когато погледна нагоре към полилея. Гипсовите орнаменти сякаш се движеха, а акантовите им листа се извиваха и къдреха.
Всичко чуто внезапно заплува в ума и?. Нещо я докосна по лицето. Зърната на гърдите и? набъбнаха и усети пулсиране между краката си. Помисли си за Майкъл, който сега беше толкова далече, и изпита мъка. Не биваше да подценява това същество.
- Обичам те, Роуан.
- Сега си над мен, нали? - Взираше се в сенките, благодарна за хлада, защото самата тя гореше, сякаш бе попила цялата топлина на огъня. Усети влага между краката си и тялото и? се отвори като цвете. Нещо я галеше от вътрешната страна на бедрата, където кожата е най-мека. Краката и? се извиха навън като венчелистчета на отварящо се цвете.
- Престани, не ми харесва.
- Обичам те, мила моя. - Целувки по ушите, по устните, а после и по гърдите. Засмука силно и ритмично зърната и? и започна да ги хапе.
- Не искам - прошепна тя, но всъщност искаше, би закрещяла от агония, ако това престанеше.
Ръцете и? се разпериха встрани и нощницата и? се вдигна нагоре. Чу се раздиране на коприна и дрехата падна. Беше напълно, превъзходно гола. Ръце я галеха между краката. Само че не бяха ръце. Беше Лашър. Лашър я смучеше и галеше, целуваше ушите и клепачите и?. Цялата беше обгърната от необятното му присъствие. Той бе дори под нея - галеше гърба и?, разделяше задните и? бузи и галеше срамните устни.
Да, тя се отваряше като тъмнолилавия ирис в градината. Като розите, които се бяха разпаднали върху своите грапави и потъмнели стъбла, а листата им бяха осеяни с петна и малки венички.
Тя се мяташе и извиваше на килима.
Извиваше се като котка на горещ…
Махай се, вещице, ти не си тук! Този час е само мой.
- Да, само твой, само наш.
Езиците ближеха зърната и?, устните ги докосваха и дърпаха, зъбите ги хапеха.
- По-силно, по-грубо. Изнасили ме! Използвай мощта си.
Той я вдигна така, че главата и? падна назад, а косата и? увисна под нея. Очите и? бяха затворени. Ръце отвориха срамните и? устни и бедрата и?.
- Стани мъж, влез в мен грубо!
Устните засмукаха по-грубо зърната и?, езиците ближеха гърдите, корема, пръстите стискаха задника и? и дращеха бедрата и?.
- Член - прошепна тя и после почувства как потъна в нея, огромен и твърд. - Да, давай, разкъсай ме, давай! Давай! - Заля я аромат на чиста здрава плът, на чиста коса, когато тежестта легна отгоре и? и членът се задвижи на тласъци. Мярна лице, тъмнозелени очи. А после всичко се размаза, когато устни отвориха нейните.